Dictum – Pro Bono – 19 ноември 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
Действителна ли е уговорката за капитализация на възнаградителната лихва за гратисния период на действие на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закон за кредитиране на студенти и докторанти във връзка със забраната за анотицизъм по чл. 10, ал. 3 ЗЗД?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Законът за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД) урежда правото на банката по време на гратисния период да начислява лихви, но никъде специалният закон не отменя общата забрана за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. При нарушаване на тази разпоредба би се стигнало и до нарушаване на чл. 24 ЗКСД, който сочи, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, т. е. законът не допуска увеличаване на размера на главницата с капитализирани лихви, още повече, върху същите да бъде начислявана и договорна лихва, при което размерът на последната неминуемо надхвърля законово определения максимум по чл. 20 ЗКСД.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпроси
Какви са изискванията към администратора на лични данни по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с доказване на приложени подходящи технически и организационни мерки при твърдяно нарушение?
Може ли неразрешеното разкриване на лични данни или достъп до тях от трета страна само по себе си да обоснове отговорността на администратора за вреди по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
При предявен иск с правно основание чл. 82, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предвид чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по Регламента и причинената вреда.
Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, пар. 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД.
Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, пар. 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно пар. 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда.
Разпоредбата на чл. 82, пар. 3 от ОРЗД ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищцата в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП.
В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в чл. 5, пар. 2 и конкретизиран в чл. 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по чл. 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по чл. 32 от посочения регламент са подходящи. В процесния случай ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че същият е приложил подходящите мерки за сигурност. Представените писмени доказателства цитирани от съда, не доказват, че приложените мерки са подходящи за защита при обработване на личните данни.
В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е прието, че чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от „трета страна по смисъла на чл. 4, т. 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са „подходящи“ по смисъла на тези по чл. 24 и чл. 32.
В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е прието, че член 82, пар. 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, пар. 1 и пар. 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от „трета страна по смисъла на чл. 4, т. 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен.
В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите.
В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено, че член 82, пар. 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват „нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца.
В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/2021 на СЕС, ECLI:EU:C:2023:370, е предвидено, че член 82, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Чл. 82, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпрос
Осъждането с влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, взема ли се предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
По силата на чл. 8, ал. 2 НК осъждането с влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.
Възобновяването е извънреден способ за проверка на съдебните актове, с който се засяга стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. За да се избегне неоснователното му засягане, е необходимо основанието за възобновяване да бъде установено с максимална степен на сигурност и достоверност, за разлика от претенциите за нарушения при редовния инстанционен контрол на невлезлите в сила съдебни актове. Затова и когато се преценява дали неизвестното за съда обстоятелство е било установено именно чрез разследване, е необходимо стриктното и точно тълкуване на това понятие, а не запълването му с произволно съдържание.
Понятието "разследване" е изяснено в доктрината. То означава стадий от първата, досъдебна фаза на наказателния процес, обемаща процесуално-следствените действия на компетентните разследващи органи за разкриване на обективната истина относно престъплението и неговото авторство. „Разследване е и съдебното следствие като етап от стадия на съдебното заседание, в хода на който се събират и проверяват доказателствени материали с цел обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдебната практика е възприела и утвърдила понятието за разследване по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и в по-широк смисъл, като допустимо в рамките на прокурорска проверка, провеждана по реда на чл. 145, ал. 1 Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Действия единствено по привеждане в изпълнение на присъдите (когато не са били съпътствани от други, позволяващи дефинирането им като прокурорска проверка) не представляват разследване.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат