Dictum – Pro Bono – 18 ноември 2025 г.

Възникването на публичноправните вземания е обусловено от осъществяване на предвиден в закона фактически състав. Публичноправното вземане може да възникне по силата на закона като последица от осъществяването на предвидените в него факти или се поражда от издаден индивидуален административен акт. В първата хипотеза публичноправното вземане възниква поради настъпването на предвидените в закона факти, а актът за установяването му само констатира наличието на вече възникнало по силата на закона вземане. В този случай фактическият състав не предвижда издаването на акт с конститутивно действие, за да възникне публичноправното вземане, а властническото правомощие, обективирано в индивидуалния административен акт, е насочено към признаване на настъпилите преди неговото издаване задължения. По този начин с акта се декларира, признава пораждането на задълженията на конкретния субект, с оглед на което издаването му се предшества от предварителен етап, чиято цел е да се установят фактите и обстоятелствата, които са от значение за неговото законосъобразно издаване. Във втората хипотеза фактическият състав, от който възниква публичноправното вземане, включва и издаването на индивидуален административен акт с конститутивно действие. В този случай властническото правомощие е насочено към пораждане на несъществувало до този момент вземане /напр. вземания за наложени санкции и глоби/. Когато публичноправно вземане се установява по специалния ред – чрез акт за публично вземане, издаването на този акт е предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти, за данък върху превозните средства и за такса за битови отпадъци са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК от първата категория - тяхното възникване не е обусловено от издаването на конститутивен административен акт. Обсъжданите вземания възникват при осъществяване на предвидените в закона материалноправни предпоставки. За данъците това са качеството на облагаем обект по чл. 10 ЗМДТ на съответния имот и по смисъла на чл. 52, т. 1 ЗМДТ на съответното превозно средство, качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ и на чл. 53 ЗМДТ на правния субект и правната връзка между тях. От значение за пораждане на задължението за такса битови отпадъци са качеството на задължено лице според чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, качеството на обект според чл. 63 ЗМДТ, наличието на правната връзка между субекта и обекта, по отношение на който се предоставят услугите, както и вида и предоставянето на услугата според чл. 62 ЗМДТ. Възникването и изпълнението на задълженията за заплащане на данъците върху недвижимите имоти, данъците върху превозните средства и таксите за битови отпадъци не са обвързани от издаването на нарочен акт от общинската администрация, който да подлежи на връчване на задълженото лице. Обстоятелството, че съгласно разпоредбите на чл. 23, чл. 54 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общинската администрация има задължение да съобщи на задълженото лице конкретния размер на данъка и на таксата, няма правопораждащо значение за тези задължения и не ги прави изискуеми. Визираните актовете по чл. 23 ЗМДТ, чл. 54 ЗМДТ и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не са индивидуални административни актове за установяване на размера на задълженията. Те имат само уведомителен характер и целят улесняване на задължените лица. Това следва от императивната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, според която невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

По силата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, приложим на основание чл. 9б ЗМДТ и за таксите по този закон, установяването на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Препращането определя като приложима нормата на чл. 107 ДОПК, според чието съдържание, отнесено към разпоредбите на специалния ЗМДТ, в случаите, в които размерът на дължимия данък се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация /по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. – за новопостроени или придобити по друг начин имоти, съответно по действащата редакция на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ – за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ върху данъчната оценка на имота и в размер, определен от общинския съвет, в границите от 0, 1 до 4, 5 на хиляда/, той подлежи на внасяне в определения в съответния закон /в случая ЗМДТ/ срок. Съобразно предписанието на чл. 107, ал. 3, изр. 2 ДОПК нарочен акт за установяване на задължението се издава само при подадено искане на задълженото лице, с оглед гарантиране правото му на обжалване по административен ред, в случай че то не е съгласно с определения размер /ал. 4 на чл. 107 ДОПК/. При наличие на други хипотези – при констатация за несъответствие между декларираните данни и служебно известни такива на органа по приходите или когато не е подадена декларация, или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия /последната хипотеза е неотносима към случаите на задължения за местни данъци и такси поради тяхното естество/ законодателят е предвидил възможност, но не и задължение на органа по приходите, съответно общинската администрация да състави отделен акт за установяване на публичното задължение /чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК/.

Според регламентацията на процедурата по предявяване на вземания в производството по несъстоятелност – чл. 685 ТЗ и сл. и разпоредбата на чл. 164 ДОПК установяването на публично вземане с влязъл в сила акт е от значение за реда за приемане и необходимостта от предявяването му и за възможността за оспорването му по реда на ТЗ. По силата на чл. 687, ал. 2 ТЗ синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Съгласно последователната практика на ВКС, последната норма се отнася единствено до възникналите до откриване производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания. От установеното в разпоредбите на чл. 164, ал. 3 ДОПК, чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ следва, че НАП трябва да предяви в предвидените в посочените разпоредби срокове останалите публични вземания, чието удовлетворяване се иска в производството по несъстоятелност на длъжника, включително под условие. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, то не може да бъде оспорено по реда на ТЗ. Посочената забрана се отнася до възможността да се оспорва съществуването, основанието и размера на установеното с влезлия в сила акт публично вземане, но не и до възможността оспорването да се основава на нови, непреклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт факти, каквито са тези за погасяването по някой от способите по чл. 168 ДОПК – чрез плащане, прихващане, опрощаване, по давност и т. н.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че не е необходимо публичните вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци към длъжника да са установени с влязъл в сила акт, за да бъдат предявени и приети в производството по несъстоятелност на длъжника и за да бъде установено съществуването им в производството по специалния иск по чл. 694 ТЗ.