Dictum – Pro Bono – 17 ноември 2025 г.

На основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУПСО освен таксата по ал. 3 предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите. Съгласно решения на Столичния общински съвет за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени 4,00 промила от отчетната стойност на имотите на предприятието, като за 2021 г. съответно са определени по 4, 30 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, са правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ. Общинският съвет да е определил размер на таксата по услугата и същата да е фактически предоставяна от общината.

На следващо място, услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци от ползването му. Освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. Поради това, при доказана престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти.

Следва да се съобрази, че за понятието "битовите отпадъци“ разбирането е, че те се определят като отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата /така и възприетата от националния законодател дефиниция в пар. 1, т. 7 ДР ЗМДТ/. Разбирането е и, че битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах“, като е посочено в съображение 10 Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на съвета от 30 май 2018г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците.

Задължено за заплащането на ТБО лице е собственикът на имота /чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ/, което не влиза в противоречие с понятието „притежател на отпадъци“, респ. принципът „замърсителят плаща, а отделно от това дейностите по „поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите и парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване безспорно съставляват дейности по „управление на отпадъците, по смисъла на легалното определение дадено в чл. 3, пар. 1, т. 9 Директива 2008/98/ЕО. Така в Решение на СЕС от 30 март 2016г. по дело С-335/2016, т. 24 изрично е прието, че „Съгласно член 14 Директива 2008/98 и в съответствие с принципа „замърсителят плаща разходите за управлението на отпадъци се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Притежателите на отпадъци са обвързани с това финансово задължение поради участието им в създаването на посочените отпадъци (вж. по аналогия решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C-188/07, EU:C:2008:359, т. 77 и от 16 юли 2009 г., Futura Immobiliare и др., C-254/2008, EU:C:2009:479, т. 45).

В решение по дело С-254/2008в т. 46 изрично е прието, че „що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група „притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/2012 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на „притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци.“, като е прието, че при положение, че „определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки „притежател", често е трудно, а и скъпо“, е допустимо „използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на „притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните „притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи“ /т. 49 и т. 50/.