Dictum – Pro Bono – 17 ноември 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Дали при всички случаи поземленият имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и размерите на идеалните части от собствеността върху имота, притежавани от собствениците на самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по правилото на чл. 40 ЗС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Дворното място е обща част към етажната собственост тогава, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Те могат да уговорят обаче дворното място да остане съсобствено. В този смисъл, положението на земята върху която е изградена сградата етажна собственост е сходно с това на общите части по предназначение, защото зависи от волята на съсобствениците. Това разбиране произтича от възможността, предвидена в чл. 63 ЗС, сграда или самостоятелен обект на гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно от правото на собственост върху терена.
Когато всички етажни собственици притежават идеални части от собствеността върху дворното място и не са изразили съгласие дворното място да придобие статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, то размерите на дяловете на етажните собственици в собствеността върху дворното място се определят според доказателствата, установяващи придобиване на идеалните части от дворното място. В този случай собствеността върху самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост може да бъде прехвърляна при запазване собствеността върху земята. Когато обаче етажните собственици изразят воля дворното място да бъде обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, то правата върху него се разпределят между етажните собственици в процентно съотношение по правилото на чл. 40 ЗС. Припадащите се към самостоятелните обекти на собственост идеални части от дворното място се прехвърлят заедно със самостоятелните обекти на собственост.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какви са предпоставките и правните основания за възникване на задължение за плащане на такса за битови отпадъци по компонента „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ съгласно чл. 62, т. 3 ЗМДТ?
Съвместимо ли е задължението за заплащане на таксата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ от собственика на имота с принципа „замърсителят плаща“, закрепен в чл. 14 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
На основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУПСО освен таксата по ал. 3 предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите. Съгласно решения на Столичния общински съвет за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени 4,00 промила от отчетната стойност на имотите на предприятието, като за 2021 г. съответно са определени по 4, 30 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, са правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ. Общинският съвет да е определил размер на таксата по услугата и същата да е фактически предоставяна от общината.
На следващо място, услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци от ползването му. Освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. Поради това, при доказана престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти.
Следва да се съобрази, че за понятието "битовите отпадъци“ разбирането е, че те се определят като отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата /така и възприетата от националния законодател дефиниция в пар. 1, т. 7 ДР ЗМДТ/. Разбирането е и, че битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах“, като е посочено в съображение 10 Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на съвета от 30 май 2018г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците.
Задължено за заплащането на ТБО лице е собственикът на имота /чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ/, което не влиза в противоречие с понятието „притежател на отпадъци“, респ. принципът „замърсителят плаща, а отделно от това дейностите по „поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите и парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване безспорно съставляват дейности по „управление на отпадъците, по смисъла на легалното определение дадено в чл. 3, пар. 1, т. 9 Директива 2008/98/ЕО. Така в Решение на СЕС от 30 март 2016г. по дело С-335/2016, т. 24 изрично е прието, че „Съгласно член 14 Директива 2008/98 и в съответствие с принципа „замърсителят плаща разходите за управлението на отпадъци се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Притежателите на отпадъци са обвързани с това финансово задължение поради участието им в създаването на посочените отпадъци (вж. по аналогия решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C-188/07, EU:C:2008:359, т. 77 и от 16 юли 2009 г., Futura Immobiliare и др., C-254/2008, EU:C:2009:479, т. 45).
В решение по дело С-254/2008в т. 46 изрично е прието, че „що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група „притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/2012 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на „притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци.“, като е прието, че при положение, че „определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки „притежател", често е трудно, а и скъпо“, е допустимо „използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на „притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните „притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи“ /т. 49 и т. 50/.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпрос
Кои са обстоятелствата, подлежащи на проверка при сезиране на Върховния касационен съд с искане за възобновяване на дело с цел извършване на преценка за допустимостта му съобразно процесуалните изисквания по чл. 419 НПК - чл. 421 НПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
При сезиране с искане за възобновяване на дело, Върховният касационен съд на първо място извършва преценка за допустимостта му съобразно процесуалните изисквания по чл. 419 НПК - чл. 421 НПК. Подлежат на обсъждане следните обстоятелства:
1/ дали е насочено срещу съдебен акт, посочен в чл. 419 НПК, позволяващ проверка по реда на глава ХХХІІІ-та НПК
2/ дали изхожда от субект, легитимиран по смисъла на чл. 420 и
3/ дали е в срока по чл. 421 НПК. Само при положителен извод за наличие, при това в кумулативност, на посочените предпоставки, очертаващи допустимост на искането, сезиращо касационната инстанция, същото може да бъде разгледано по същество.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат