Dictum – Pro Bono – 14 ноември 2025 г.

Вписването на договорна ипотека (чл. 167 ЗЗД) се извършва по реда на чл. 15 ПВ и за него се заплаща такса в размера по чл. 2 ТДТСАВ. В разпоредбите на чл. 19 и чл. 22 ПВ е предвидено изрично, че вписването на ипотека подлежи на заличаване при уредени в съдържанието им предпоставки и ред. Заличаване може да иска всеки заинтересован, като то се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт с полагане на подпис от съдията по вписванията. За заличаване на вписана ипотека се заплаща такса в размерите, посочени в чл. 3 ТДТСАВ. В случаите, когато заличаването е поискано от заинтересовано лице по реда на чл. 22 ПВ. (след изтичане на 10 години от датата на вписването, без то да е подновено), дължимата такса е в размер на 10 лв. - чл. 3, ал. 3 ПВ.

В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ПВ е предвидено вписване на актовете по чл. 171 ЗЗД, в т. ч. заместване (чл. 102 ЗЗД) в задължение, обезпечено с ипотека. Вписването, съгласно чл. 17, ал. 3 ПВ, се извършва по правилата на чл. 12, ал. 2 ПВ, като съгласно ал. 4 на чл. 17 ПВ. след извършване на отбелязването по персоналните партиди съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт чрез посочване на вида на вписания акт и времето, когато е извършено отбелязването, и се подписва. Когато вписването по чл. 17 ПВ. е във връзка с вписана ипотека, чрез него се постига оповестяване и противопоставимост на третите лица на настъпилите след вписване на ипотеката промени по отношение на обезпеченото с ипотеката вземане, носителя на вземането/задължението, наложените тежести и предоставените допълнителни обезпечения в полза на кредитора. Предвид обстоятелството, че макар да е свързано с ипотеката, вписването чрез отбелязване по чл. 17, ал. 1 ПВ се извършва отделно от вписването на ипотеката и има самостоятелно предназначение, за неговото извършване се дължи заплащане на отделна такса - чл. 3, ал. 1 ТДТСАВ.

В Правилника за вписванията не е предвидено изрично заличаване на вписването на актове по чл. 171 ЗЗД към вписана ипотека в случаите, когато е поискано заличаване на вписването на ипотеката от заинтересовано лице по реда на чл. 19 ПВ, съответно чл. 22 ПВ. В ТДТСАВ също няма изрична разпоредба, която аналогично на чл. 3, ал. 1 да постановява заплащане на държавна такса за заличаване на вписвания по чл. 17 ПВ, извършени във връзка с вписана ипотека, за която е поискано заличаване по реда и при предпоставките на чл. 19 ПВ и чл. 22 ПВ. Отсъствието на изрични разпоредби в посочения смисъл не съставлява празнота в правната уредба на вписванията, а е продиктувано от акцесорния характер на вписването по чл. 17 ПВ, което губи своето действие и е лишено от смисъл след заличаване на вписването на самата ипотека. Със заличаване на вписването на ипотеката отпадат правните последици и на вписаните съгласно чл. 17 ПВ актове, отбелязани към ипотечния акт. Поради това, че тяхното заличаване е закономерна последица от заличаването на вписването на ипотеката, то представлява техническо действие, за чието извършване не се дължи заплащане на държавна такса, отделно и наред с таксата, дължима за заличаване на вписването по чл. 19 ПВ., съответно чл. 22 ПВ.

Заличаването на вписване по чл. 17 ПВ няма самостоятелен характер в случаите, когато се извършва едновременно и като последица от заличаване на вписване на ипотека (чл. 179 ЗЗД) по реда и при предпоставките на чл. 19 ПВ и чл. 22 ПВ, и в този случай за него не се събира отделна държавна такса, наред с таксата, дължима за заличаване на вписването на самата ипотека.