Dictum – Pro Bono – 14 ноември 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпроси
Имат ли вписванията по чл. 17, ал. 1 Правилника за вписванията (ПВ) самостоятелен характер спрямо главното вписване (ипотеката) и подлежат ли на самостоятелно заличаване и таксуване?
Следва ли при заличаване на ипотека да се събира отделна държавна такса за отбелязване на заличаването към актовете по чл. 17, ал. 1 Правилника за вписванията (ПВ), отбелязани към същата ипотека?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Вписването на договорна ипотека (чл. 167 ЗЗД) се извършва по реда на чл. 15 ПВ и за него се заплаща такса в размера по чл. 2 ТДТСАВ. В разпоредбите на чл. 19 и чл. 22 ПВ е предвидено изрично, че вписването на ипотека подлежи на заличаване при уредени в съдържанието им предпоставки и ред. Заличаване може да иска всеки заинтересован, като то се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт с полагане на подпис от съдията по вписванията. За заличаване на вписана ипотека се заплаща такса в размерите, посочени в чл. 3 ТДТСАВ. В случаите, когато заличаването е поискано от заинтересовано лице по реда на чл. 22 ПВ. (след изтичане на 10 години от датата на вписването, без то да е подновено), дължимата такса е в размер на 10 лв. - чл. 3, ал. 3 ПВ.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ПВ е предвидено вписване на актовете по чл. 171 ЗЗД, в т. ч. заместване (чл. 102 ЗЗД) в задължение, обезпечено с ипотека. Вписването, съгласно чл. 17, ал. 3 ПВ, се извършва по правилата на чл. 12, ал. 2 ПВ, като съгласно ал. 4 на чл. 17 ПВ. след извършване на отбелязването по персоналните партиди съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт чрез посочване на вида на вписания акт и времето, когато е извършено отбелязването, и се подписва. Когато вписването по чл. 17 ПВ. е във връзка с вписана ипотека, чрез него се постига оповестяване и противопоставимост на третите лица на настъпилите след вписване на ипотеката промени по отношение на обезпеченото с ипотеката вземане, носителя на вземането/задължението, наложените тежести и предоставените допълнителни обезпечения в полза на кредитора. Предвид обстоятелството, че макар да е свързано с ипотеката, вписването чрез отбелязване по чл. 17, ал. 1 ПВ се извършва отделно от вписването на ипотеката и има самостоятелно предназначение, за неговото извършване се дължи заплащане на отделна такса - чл. 3, ал. 1 ТДТСАВ.
В Правилника за вписванията не е предвидено изрично заличаване на вписването на актове по чл. 171 ЗЗД към вписана ипотека в случаите, когато е поискано заличаване на вписването на ипотеката от заинтересовано лице по реда на чл. 19 ПВ, съответно чл. 22 ПВ. В ТДТСАВ също няма изрична разпоредба, която аналогично на чл. 3, ал. 1 да постановява заплащане на държавна такса за заличаване на вписвания по чл. 17 ПВ, извършени във връзка с вписана ипотека, за която е поискано заличаване по реда и при предпоставките на чл. 19 ПВ и чл. 22 ПВ. Отсъствието на изрични разпоредби в посочения смисъл не съставлява празнота в правната уредба на вписванията, а е продиктувано от акцесорния характер на вписването по чл. 17 ПВ, което губи своето действие и е лишено от смисъл след заличаване на вписването на самата ипотека. Със заличаване на вписването на ипотеката отпадат правните последици и на вписаните съгласно чл. 17 ПВ актове, отбелязани към ипотечния акт. Поради това, че тяхното заличаване е закономерна последица от заличаването на вписването на ипотеката, то представлява техническо действие, за чието извършване не се дължи заплащане на държавна такса, отделно и наред с таксата, дължима за заличаване на вписването по чл. 19 ПВ., съответно чл. 22 ПВ.
Заличаването на вписване по чл. 17 ПВ няма самостоятелен характер в случаите, когато се извършва едновременно и като последица от заличаване на вписване на ипотека (чл. 179 ЗЗД) по реда и при предпоставките на чл. 19 ПВ и чл. 22 ПВ, и в този случай за него не се събира отделна държавна такса, наред с таксата, дължима за заличаване на вписването на самата ипотека.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Какви са предпоставките за ангажиране на лична имуществена отговорност на управител по чл. 19, ал. 2 от ДОПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК - лице, което отговаря за задълженията на юридически лица по чл. 14т. 1 и 2 ДОПК.
Фактическият състав на чл. 19 ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице недобросъвестно поведение на лицето, изразяващо се в действие или бездействие, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло 3. причинно- следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, вследствие недобросъвестност и 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.
р
В хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК, фактическият състав, който поражда отговорността, включва едно от следните недобросъвестни действия на третото лице: 1) извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или 2) отчужди имущество, на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните; намаление на имуществото на задълженото лице и причинно- следствена връзка между недобросъвестното действие, намалението на имуществото и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице.
Съобразно презумпцията на чл. 19, ал. 10 ДОПК, налице е недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпрос
Как следва да постъпи въззивният съд, когато подсъдимият е изявил воля за продължаване на производството въпреки изтекъл давностен срок за наказателно преследване?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В хипотезата на изтекъл давностен срок за наказателно преследване, разрешаването на въпроса дали производството да продължи или да бъде прекратено, е поставено изцяло в зависимост от волята на подсъдимия.
Когато подсъдимият изрично е изявил воля за продължаване на производството, въззивният съд продължава съдопроизводствените действия и е задължен да се произнесе с акт по същество, с който или потвърждава първоинстанционната оправдателна присъда, или на основание чл. 334, т. 2 НПК с нова присъда го признава за виновен и прилага правилата за давността (не налага наказание на дееца), а не прекратява наказателното производство и не отменя постановената присъда. Това е така, доколкото волята на подсъдимия за продължаване на производството обезпечава възможността му да постигне признаването му за невинен по повдигнатото обвинение, въпреки изтичането на предвидената в закона преследвателна давност. Необходимо е също да се посочи, че произнасянето по същество в посочената хипотеза включва и произнасяне по въпросите относно претенцията за репариране на вредите от деянието, било като престъпление, но за което деецът няма да понесе наказание заради изтеклата давност, било като граждански деликт заради нарушение на задължението да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат