всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 11 ноември 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Граждански процес; Облигационно право, Непозволено увреждане, Неимуществени вреди, Публичен деликт

Въпрос

Какви са предпоставките за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

При наличието на нередовности на исковата молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени; указанията се считат за изпълнени, когато с тях се отстраняват точно и напълно констатираните от съда нередовности. Указанията за отстраняване на нередовности могат да бъдат точни, когато са законосъобразни, предпоставка за което е наличие на нередовности, които съдът е установил правилно и съответно е указал как да бъдат отстранени. И обратното – когато ищецът не е допуснал нередовности в исковата молба, указания за отстраняването им не могат да бъдат точни и законосъобразни и като последица от това не възниква правомощие за връщане на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК, постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд. При отмяна на обжалваното въззивно определение неговите последици, както и тези на потвърдения с него преграждащ развитието на производството първоинстанционен акт, се заличават с обратна сила, като се заменят с правните последици на определението на ВКС и долустоящите съдилища са длъжни да се съобразят с тях. Процесуалните действия, които при обжалването са приети от касационната инстанция за неправилни, не могат да бъдат повтаряни.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Обществени поръчки

Въпрос

В хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ (представляващо задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП) предвидена ли е нормативно установена възможност за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗОП?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Според чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато са установени с влязло в сила наказателно постановление посочени в разпоредбата нарушения, сред които и относимото за казуса нарушение на чл. 62, ал. 3 Кодекса на труда (КТ). Същевременно обаче, за да се приложи основанието за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, следва да не са налице условията по чл. 56, ал. 1 ЗОП. В действителност, в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ (представляващо задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП) са неприложими мерките за надеждност по чл. 56, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП. Това е така, тъй като чл. 56, ал. 1, т. 1 покрива единствено хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП; заплащането на имуществената санкция не означава заплащане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗОП, а нарушението на чл. 62, ал. 3 Кодекса на труда не се включва сред изброените в чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП. Но законодателят нито на европейско, нито на национално ниво не е изключил приложението на чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ. Според тази разпоредба кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 ЗОП, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. За тази цел кандидатът или участникът може да докаже, че е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения. Според чл. 56, ал. 2 ЗОП възложителят разглежда предприетите от участника мерки и ги преценява, като отчита тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с нарушението. С оглед съдържанието на чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП участникът трябва да е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата за извършеното нарушение и да е предприел такива мерки, че да се предотвратят нови нарушения. Тази цел е изрично посочена в чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП. Възможни начини за това са участникът да е предприел разследване за извършеното нарушение - да е изискал обяснения от длъжностните лица, отговорни за подаване на уведомление до териториална дирекция на НАП, да е установил защо и от кого е допуснато закъснялото подаване на уведомлението, да е обърнато внимание или да е наказан дисциплинарно съответният служител, отговорен за това; да е променена организацията в дружество като с тази отговорност е натоварен друг служител, възложени са функции за контрол на друго лице и пр. Възможните мерки могат да бъдат различни, но от всички тях следва да е въведена такава организация, че да се предотвратят нови нарушения по чл. 62, ал. 3 КТ.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Общоопасни престъпления, Основни състави на производство, пренасяне, изготвяне, търговия и др. на наркотични вещества

Въпрос

Може ли срокът на наказанието лишаване от право на управление на МПС да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода? Какъв е началният момент, от който тече срокът на лишаване от права?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Нормата на чл. 49, ал. 2 НК предвижда, че когато лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК се налага заедно с наказание лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най – много с три години, освен ако в особената част на НК не е предвидено друго. Трайно прието е в съдебната практика, ( т. 6, б. б ППВС №1/1083 г.; ТР №61/1980 г. на ОСНК на ВС на НРБ), че срокът на наказанието лишаване от право на управление на МПС не може да е по – кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК, според която срокът на лишаването от права започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Това предполага наказанието лишаване от права да бъде определено за срок или равен, или по-дълъг от срока на наказанието лишаване от свобода.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат