Dictum – Pro Bono – 10 ноември 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпроси
Представлява ли имущество, което подлежи на отнемане, суми по банкови сметки, които са налични към края на проверявания период, но са били изтеглени преди налагането на запора?
Представлява ли имущество, което подлежи на отнемане, право на вземане, възникнало от заем, даден от проверяваното лице, който не е върнат към края на проверявания период?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Правото на вземане, произтичащо от договор за банков влог или от договор за заем е имуществено право. То има материална стойност и е част от имуществото като негов актив. Като всяко имуществено право, то може да се наследява или отчуждава, както и да се удовлетворява принудително. Принудително отнемане е възможно, когато законът го позволява. В случая правото на вземане като част от имуществото на проверяваното лице по пар. 1, т. 4 ДРЗОНПИ подлежи на принудително отнемане, когато са налице предпоставките на закона. Съгласно т. р.4/2023 г. на ОСГК имуществото по смисъла на пар. 1, п т. 4 ДРЗОНПИ обхваща само правата, не и задължения. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Аналогично следва да се приеме и за правото на вземане, произтичащо от договор за заем, когато е налично в края на проверявания период, то подлежи на отнемане при наличие на законовите предпоставки.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какви са изискванията за зачитане на осигурителен стаж на лице, което е внесло дължимите осигурителни вноски след издаване на административен акт, отказващ му право на пенсия?
От коя дата следва да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, когато заявлението е подадено след законоустановения двумесечен срок?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО (доп. - ДВ, бр. 99/2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98/2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 106/2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред.
Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. На основание чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.
Извън тези хипотези пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. По делото не е било спорно, че лицето е подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване след указания 2-месечен срок.
За да се придобие посоченото материално субективно право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за лицето е необходимо, освен подаденото заявление, да е изпълнен и следния фактически състав: да е настъпила трайна неработоспособност с 50% или повече, в резултат от общо заболяване, както и да е изпълнено изискването за наличие на минимално изискуемия се стаж и възраст по чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпрос
Какви са последиците от оттеглянето на въззивния протест, когато той е бил единственото основание за образуване на въззивното производство?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Приложението на чл. 13 НК, която макар да установява основен принцип в наказателния процес за разкриване на обективната истина, се предпоставя от конкретно определен в закона валиден процесуален документ – въззивен протест и/или въззивна жалба от някоя от процесуално легитимираните страни.
Оттеглянето на въззивния протест, когато е направено от самия прокурор, който го е изготвил, е обвързано единствено със спазването на срок за това действие. Съгласно чл. 324, ал. 1, изр. 2 НПК то е възможно във всеки момент до образуване на производството пред въззивната инстанция. Законът не поставя никакви други условия, включително и към съдържанието на волеизявлението – дори не е необходимо то да бъде мотивирано, както и не възлага задължение на съда да изследва действителните причини за направата му. Това, което е необходимо, е да е ясна волята на прокурора за десезиране на съда с въззивния протест.
С изрично писмено изявление за оттегляне на въззивния протест se преустановява деволутивното му действие, което е налице по повод на неговото депозиране. Следователно и доколкото не бъде подадена въззивна жалба от нито една от останалите страни по делото, включително от гражданския ищец, въззивният съд няма процесуална възможност да продължи производството пред тази инстанция. Единственото процесуално издържано действие в този случай е прекратяването на въззивното производство.
Ако гражданският ищец е бил недоволен от оправдателната присъда в частта ѝ, с която е бил отхвърлен предявеният граждански иск и е считал, както се сочи в касационната жалба, че са били накърнени неговите права и законни интереси, за да гарантира провеждане на въззивна проверка върху първоинстанционната присъда и то само в тази част, защото като акцесорна страна няма процесуална легитимация да предизвика всеобхватен въззивен контрол в пределите по чл. 314 НПК по аргумент от чл. 318, ал. 5 НПК, той е имал процесуална възможност да упражни гарантираното от закона право на въззивна жалба, което не е направил. Когато въззивният протест е бил единственото основание за образуване на въззивното производство, с оттеглянето му отпада каквото и да е основание за висящност на въззивния процес и след влизане в сила на прекратяването му първоинстанционната присъда влиза в сила във вида, в който е постановена.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат