Dictum – Pro Bono – 7 ноември 2025 г.

Според чл. 129, ал. 1 ТЗ дружественият дял се прехвърля от един съдружник на друг свободно, а на трети лица – при спазване изискванията за приемане на нов съдружник. Неправилно обаче е направеното от него тълкуване на този законов текст. В него се прави разграничение между случаите, при които дружественият дял се прехвърля от един съдружник на друг съдружник, и тези, при които дружественият дял се прехвърля на трето лице, извън състава на съдружниците. Когато дружественият дял се прехвърля на трето лице, прехвърлянето не е свободно, защото според чл. 22 ТЗ нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор, а според чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ общото събрание приема и изключва съдружници и дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член. Разбира се, съгласието е за личността на правоприемника, а не за самото прехвърляне, но в този случай договорът за прехвърляне на дружествен дял е под отлагателно условие. Транслативният му ефект настъпва след положителен вот на общото събрание (виж Герджиков О., Коментар на Търговския закон, 1994 г., с. 308).

Не е необходимо в ТЗ да има изрична забрана за продажбата на дружествения дял на цена, по-ниска от пазарната, за да се приложи чл. 16 ЗКПО във вр. с чл. 77 ЗДДФЛ. В случая спорните въпроси са свързани с материалната законосъобразност на РА, установяващ данъчни задължения на ревизираното физическо лице – съдружник в ЕООД, което продава дружествените си дялове, и приложими са именно нормите на ЗДДФЛ. Чл. 77 ЗДДФЛ препраща към чл. 16 ЗКПО, а както беше посочено по-горе, чл. 16, ал. 1 ЗКПО изисква при определяне на данъчната основа да се вземе предвид пазарната цена на сделката, за да се предотврати отклонението от данъчно облагане.

Тъй като пазарната цена едновременно обосновава извода за отклонение от данъчно облагане и е коректив на данъчната основа с цел да се предотврати това отклонение, то основният спор между страните е свързан с определянето на пазарната цена на продадените дружествени дялове.

Определението за пазарна цена е дадено в пар. 1, т. 8 ДР ДОПК и то визира сумата, която би била платена за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Към него препращат определенията в пар. 1, т. 9 ДР ЗДДФЛ и в пар. 1, т. 14 ДР ЗКПО. В съответствие с това определение е и дефиницията на методите за определянето на пазарната цена в пар. 1, т. 10 ДР ДОПК чрез изброяването им. Редът и начинът за прилагането на тези методи са регламентирани Наредба Н-9/14.08.2006 г. на министъра на финансите, обн. ДВ, бр. 70/29.08.2006 г.

Независимо от измененията в материалния закон, чрез които се разширяват обектите на сделките като източници на облагаеми доходи, определението на пазарна цена, концентрирано върху сделки със стоки и услуги, и методите за определяне на тази пазарна цена не са изменяни и допълвани. Тези методи не са съобразени и с обстоятелството, че за цените, при които се сключват някои сделки, липсва публично достъпна информация, което препятства прилагането им, например относно лихвените проценти, при които търговците си предоставят взаимно кредити (т. нар. междуфирмени) с оглед чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО. Законодателят безспорно дължи de lege ferenda подробна регламентация на материята, свързана с определянето на пазарни цени за целите на данъчното облагане.