Dictum – Pro Bono – 6 ноември 2025 г.

В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, пар. 1 и чл. 14, пар. 1 Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на Съда на Европейския съюз по дело С-273/2011, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, пар. 1 Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата членка на доставката доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици – освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка /вж. чл. 138, пар. 1 Директива 2006/112/ЕО/. Националното законодателно разрешение е за облагане на ВОД с нулева ставка на ДДС – чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Затова и с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с пар. 2 ДР ДОПК за жалбоподателя в първоинстанционното производство е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно.

Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 Директива 2006/112.

В приложимите по време редакции на чл. 45 ЗДДС, т. 2/до новелата ДВ бр. 25/2020 г. / включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. а/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, които с новела ДВ бр. 10/2011 г. са допълнени с посочване на име на лицето предало стоките, а с тази бр. 8/2016 г. и с длъжностното качество на това лице, както и с името и длъжностното качество на лицето получило стоките. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ – чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС.

В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС. По отношение на представените ЧМР следва да се съобрази разпоредбата на чл. 6 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 6, т. 1, б. г, в товарителницата следва да се впише място и дата на приемане на стоката за превоз и място на доставянето й. В случая органите по приходите не оспорват автентичността на представените от задълженото лице доказателства, в смисъл на авторство на представените транспортни документи, пълномощни, договор, потвърждения за получаване, а твърдят, че същите не отразяват верни факти, т. е. оспорват тяхната материална доказателствена сила.

По отношение на международната товарителница е приложима разпоредбата на чл. 9, пар. 1 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според която тя удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. За останалите обстоятелства товарителницата има характер на частен документ и не е обвързваща за съда, което важи и за другите посочени документи.

Освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага, само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена.

Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС, основанията за прилагане на нулева ставка при ВОД се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 ППЗДДС. Релевантните факти в казуса се удостоверяват с фактура и алтернативно, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, съгласно чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС.