Dictum – Pro Bono – 29 октомври 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Наследствено право; Семейно право
Въпроси
Представляват ли лична собственост вещните права, придобити по време на брака със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, закупеното с тях може ли да бъде съпружеска имуществена общност и при какви условия?
Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, той или другият съпруг трябва да твърди и установи, че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и/или кога е натрупан влога за да се обори презумпцията за съвместен принос; за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва от кого, на какво основание и кога са придобити паричните суми по този влог?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че на влог обичайно се съхраняват и средства, влагането на които би съставлявало проявна форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК – получени от трудово възнаграждение за положен труд по трудово или служебно правоотношение, доходи от упражняване на свободна професия, занаят или търговска дейност, включително като едноличен търговец, съдружник или акционер в търговско дружество и др., приходи от продажба на имущество, придобито и притежавано от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, а така също и средствата, получени от продажба на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, като само влагането на последните ще има за последица осъществена трансформация по чл. 23 СК, защото характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са придобити.
В случая по делото е установено, че сумата за покупката на лекия автомобил е заплатена на продавача от лична банкова сметка на ищеца в първоинстанционното производство, средствата по която са набрани по време на брака му с наследодателката, като същият не е посочил какъв е техният произход, въпреки дадените му от първоинстанционния съд указания в тази насока. Не са налице данни и те да са получени от продажба на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, нито са установени по категоричен начин факти, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, т. е. пълна дезинтересираност на съпругата от живота на семейството по причини от субективен или обективен характер. Ето защо съгласно цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че придобитият с тези средства лек автомобил не се изключва от съпружеската имуществена общност, от което следва, че саморъчното завещание на наследодателката няма за предмет цялото притежавано от нея имущество, респ. то не е универсално по своя характер, а представлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. Тъй като ответницата не е наследник по закон на Д. Н., за да упражни правото си на възстановяване на запазената му част, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН е необходимо ищецът да е приел наследството по опис (ТР №1/2005 г. и ТР №1/2013 г. на ОСГК на ВКС), което в случая не е сторено. Наличието на такъв опис е материалноправна предпоставка за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН, респ. неговата липса води до неоснователност на предявения иск за намаляване на завещателното разпореждане.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Пазарни и секторни регулации, Европейско финансиране
Въпрос
Как следва да се прилага понятието „конфликт на интереси“ по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 при оценка на дейността на бенефициер по проект, финансиран със средства от ЕС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ е регламентирано, че финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От своя страна, в чл. 61, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. По отношение на понятието "конфликт на интереси", в пар. 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е регламентирано, че за целите на пар. 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в пар. 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
Понятието конфликт на интереси по чл. 61 от Финансовия регламент има широк обхват, като определението включва и всякакъв друг пряк или косвен личен интерес“, така са обхванати повече ситуации - изрично се изисква не само да се предотвратяват, но и да се преодоляват ситуации, свързани с конфликт на интереси, включително ситуации, които „обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси“. Понятието е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. От това следва, че участниците във финансовите отношения, породени от разходването на средства на ЕС, са задължени да предприемат целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т. е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламент 2018/1046, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес". Косвеният интерес надхвърля пряката връзка между въпросното лице и бенефициера на средства от ЕС.
Всяка дейност или интерес, която (който) би могла (могъл) да попречи на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или на друго лице и по този начин да окаже влияние върху общественото доверие в доброто финансово управление на бюджета на ЕС, представлява ситуация, която може да бъде възприета като конфликт на интереси. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта и безпристрастността на дадено лице или субект, дори ако конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. Ето защо, в Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) разглеждат като конфликт на интереси и ситуации, които съществуват обективно и се оценяват независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.
Дефиницията за конфликт на интереси съгласно чл. 61, пар. 3 Регламент 2018/1046 предвижда няколко хипотези. В тази връзка, правилно се приема от съда, че органът е установил относими за спора факти, но неправилно ги е разгледал в тяхната взаимовръзка с предполагаем икономически интерес.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите по чл. 4, пар. 8, чл. 7 и 8 от Регламент №1303/2013. Видно от съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, пар. 8 от Регламента, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, пар. 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Общоопасни престъпления, Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
Въпроси
Кой е основният принцип относно действието на наказателноправните норми по време?
Какъв е начален момент на давностния срок за погасяване на наказателно преследване за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и как се определя продължителността на тази давност?
Какви са последиците от изтичането на давностния срок за наказателно преследване и какви действия могат да прекъснат този срок?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Основен принцип относно действието на наказателноправните норми по време е въведеният с чл. 2, ал. 1 НК, според който за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Правилото относно по-благоприятния закон, заложено в чл. 2, ал. 2 НК, намира приложение, когато до влизането на присъдата в сила последват различни закони.
Давностният срок е времеви интервал, определянето на чийто начален и краен момент е регламентирано в закона. Конкретно уредбата на давността за погасяване на наказателно преследване се съдържа в чл. 80 и чл. 81 НК. Съгл. чл. 80, ал. 3 НК тя започва да тече от довършване на престъплението. Като се има предвид характера на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК като формално такова, началото на този срок е от датата на довършване на изпълнителното деяние.
Що се касае до продължителността на тази давност, законът я определя спрямо наказуемостта на престъплението. Доколкото за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до три години, валидно се явява в случая правилото на чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, според което обикновената давност за наказателно преследване е пет години. Изтичането на този срок изключва възможността за започване на наказателно производство, както и продължаването на такова производство, ако в рамките му не са предприети действия на надлежни органи за наказателно преследване на конкретно лице. Всяко такова действие, съгл. чл. 81, ал. 2 НК прекъсва давността.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат