Dictum – Pro Bono – 23 октомври 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Владение; Граждански процес, Допустимост
Въпрос
Допустим ли е положителен установителен иск за собственост, основан на придобивна давност и предявен от ответник по ревандикационен иск, който е пропуснал да се позове на нея в производството по ревандикация?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
По правило преклузиите, уредени в действащия ГПК, имат само вътрешнопроцесуално значение и се свеждат до погасяване на правото на страната, която не е упражнила в определения в закона срок едно свое процесуално право, да извърши пропуснатото процесуално действие в същия процес. Затова пропускът на ответник по ревандикационен иск да направи в срока за отговора на исковата молба възражение, основано на придобивна давност за същия имот, не препятства възможността тези права да бъдат упражнени в друго производство.
Възраженията, които имат отношение към предявеното за защита спорно право, страната е длъжна да изчерпи във висящия процес, в противен случай те се преклудират от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Ако с влязъл в сила съдебен акт спорното право е признато за съществуващо, неговото съществуване не може да се оспорва в нов процес въз основа на факти, възникнали преди приключване на устните състезания пред инстанцията по същество /арг. чл. 299, ал. 1 ГПК/. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на право на собственост върху недвижим имот по ревандикационен иск, препятства последващото твърдение на ответника, че е придобил имота по давност.
Възражението за придобивна давност е правоизключващо възражение, с което страната се брани срещу основателността на предявения срещу нея иск. Когато по предявен ревандикационен иск ответникът е пропуснал да въведе възражение, че е придобил имота по давност, това не изключва последващата му възможност да упражни правото си на иск, основан на такова твърдение. В случая чл. 126, ал. 1 ГПК не намира приложение, тъй като предметът на двете дела е различен. Едното ще има за предмет правото на собственост на ищеца на предявеното от него основание, а другото - правото на собственост на ответника по давност. Едва с влизане в сила на решението по ревандикационния иск положителния установителен иск за придобито право на собственост по давност ще бъде недопустим. В този случай ответникът по ревандикацията ще има възможност да предяви такъв иск само ако е основан на твърдения за осъществено владение в период, следващ влизането в сила на решението по ревандикационния иск. В останалите хипотези възражението за придобивна давност ще е преклудирано от силата на пресъдено нещо.
Когато в хипотеза на предявен ревандикационен иск, в производството по който ответникът не е направил правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност, той може да предяви това твърдяно свое право в отделно производство, ако решението по ревандикационния иск не е влязло в сила.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какви са условията за ангажиране на отговорността на управител на търговско дружество по чл. 19, ал. 2 от ДОПК? Как се преценява добросъвестността на управителя при ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК и какво е значението на знанието му за наличието на публични задължения на дружеството?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК.
Добросъвестността е общ институт на гражданското право, чието съдържание се извежда от разпоредбите на чл. 21, ал. 2, чл. 25, чл. 82 ЗЗД, чл. 70 ЗС и др., по смисъла на които тя се състои в незнание на определени обстоятелства, които са правно релевантни, или, добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство. Добросъвестно е лицето, което осъществява определено поведение при незнание именно на тези правно релевантни факти. В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано (както е в случая), че то няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Означава ли безпристрастност на съда липса на предубеденост или предразсъдъци по отношение на страните по делото?
Каква е разликата между субективен и обективен тест за безпристрастност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Безпристрастност на съда означава липса на предубеденост или предразсъдъци по отношение на страните по делото. Тестът за безпристрастност съществува в две форми- субективен и обективен тест. Обективният тест е свързан със значимостта на външното впечатление за независимост, т. е дали един обикновен разумен наблюдател възприема съда като независим.
Мотивите на съда принципно могат да обосноват пристрастност на съдебния състав, ако съдът си е послужил с неприемливи от гледна точка на правото обидни, позорящи или други носещи негативна конотация квалификации, или съждения, поставящи в неблагоприятна светлина подсъдимия или друга страна в процеса, непочиващи на материалите по делото.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат