Dictum – Pro Bono – 17 октомври 2025 г.

Задължителните разяснения в т. 8 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г., ОСГТК, не могат да намерят приложение при принудителното изпълнение върху безналични ценни книжа, доколкото тези разяснения визират случаи, при които законът е установил ред за защита срещу съответния изпълнителен способ. В посоченото тълкувателно решение не се допуска възможност длъжникът да бъде лишен изобщо от защита чрез обжалване на изпълнителни действия или по исков ред в целия ход на насоченото срещу него принудително изпълнение. При липса на установен специален процесуален ред, защитата на длъжника при осъществяване на изпълнителния способ по чл. 516 ГПК следва да бъде осъществена по общия исков ред, чрез обявяване недействителността на сделката, сключена на регулирания пазар, която аналогично на постановлението за възлагане, е правопораждащият юридически факт за придобиване на правото на собственост, независимо че правните последици на сделката настъпват след осъществяването на последния елемент от съответния способ – вписване в „Централния депозитар“ АД.

Подобно разрешение е възприето в практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 718, ал. 1 ТЗ /понастоящем отменена, ДВ бр.66/2023 г./, която предвижда, че по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите, съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 ТЗ и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. Макар и понастоящем разпоредбата на чл. 718, ал. 1 ТЗ /отм./ да е отменена, съществувалият различен ред за защита на длъжника в хипотезата на проведен търг и в хипотезата на договаряне между синдика и купувача, разкрива идентичност с уредбата в ГПК. Производството по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение. В Глава четиридесет и шеста на ТЗ (Предишна глава четиридесет и втора - ДВ, бр.83 от 1996 г.) „Осребряване на имуществото“ е предвиден изрично ред за защита на длъжника при продажба на имуществото му на търг, включително с възможност за обжалване и отмяна на издаденото от съда постановление за възлагане и атакуването по исков ред, респ. – прогласяване на извършените продажби за недействителни по реда на чл. 717з, ал. 3 и ал. 4, и чл. 717 г ТЗ. Липсва изрично предвиден ред за защита в хипотезата на договор за продажба, сключен от синдика при пряко договаряне. Сключеният по реда на чл. 718 ТЗ /отм./ договор за продажба като правна сделка не подлежи на инстанционен контрол. В хипотезата на продажба чрез пряко договаряне законът не предвижда постановяването на финален съдебен акт за одобряване на прехвърлянето на правата. Въпреки това възможността за защита на длъжника и третите лица чрез иска по чл. 26 ЗЗД, е възприета безпротиворечиво в практиката на ВКС именно с оглед принципа, че при наличието на различни способи за осребряване в универсалното принудително изпълнение, длъжникът следва да разполага при всеки от тях с достъп до съдебна защита на правата си, макар и по различен ред – исков или чрез обжалване на актове на съда по несъстоятелността.

При извода за принципна допустимост на установителен иск за нищожност на сделката на регулиран пазар, с която се осъществява публичната продан на безналични ценни книжа, следва да се вземе предвид и специфичната уредба относно недействителността на сделките с ценни книжа на регулиран пазар. Един от основните принципи, на които е подчинена борсовата търговия е принципът за необратимост на сделките. Негов израз е разпоредбата на чл. 138, ал. 1 ЗППЦК, съгласно която придобиването на ценни книжа и други финансови инструменти на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател. Посочената разпоредба установява принципа, че сделката, сключена от добросъвестния приобретател, не може да бъде обявена за недействителна и същата би запазила своето транслативно действие по отношение на собствеността върху акциите, дори и в случаите, когато разпореждането е извършено от несобственик. Към тази хипотеза следва да се приравнят например и случите, в които инвестиционният посредник осъществява прехвърлителна сделка с безналични акции, без да е надлежно упълномощен от притежателя им или без да има надлежно възлагане от съдебен изпълнител. Предвид изложеното основателността на иска за нищожност на сделката, съставляваща елемент от фактическия състав на публичната продан на безналични ценни книжа, предполага ищецът да сочи и да докаже не само нарушения в реда за осъществяване на публичната продан, но и недобросъвестност на купувача. По силата на разпоредбата чл. 138 ЗППЦК, гарантираща сигурността на капиталовите пазари, искът не може да бъде уважен срещу добросъвестния приобретател. Нещо повече, ако искът може да бъде уважен срещу лице, за което длъжникът – притежател на безналичните ценните книжа, твърди и докаже недобросъвестност, но то е извършило последващи действия на разпореждане с тези ценни книжа на регулиран пазар, решението по иска не би било противопоставимо на последващите приобретатели на акциите. По отношение на тях длъжникът също следва да твърди и да докаже наличието на недобросъвестност, за да им противопостави недействителността на предходната сделка. Израз на същия принцип е и правилото на чл. 138, ал. 2 ЗППЦК, съгласно което оспорвания и предявени искове не спират приключването на сделките, тъй като обратното би довело до блокиране на реда за сключване на сделките на регулирания пазар.

Съществуват и други изрично предвидени забрани за прогласяване недействителността на сделки с ценни книжа и други финансови инструменти. Съгласно чл. 5 Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, сключването на сделки в противоречие със забраните по чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) №596/2014 не води до тяхната недействителност. Аналогично правило бе установено и в разпоредбата на чл. 7 Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /отм. ДВ бр.76/30.09.2016 г./, съгласно който сключването на сделки в противоречие със забраните по чл. 8, 10 и 11/забраните за търговия с вътрешна информация и за манипулиране на пазара на финансови инструменти/ не води до тяхната недействителност.

Наличието на изрично предвидени хипотези в закона, при които сделки с ценни книжа на фондовата борса не могат да бъдат прогласявани за недействителни /сделки, сключени при нарушение на определени разпоредби и всички сделки, сключени от добросъвестни приобретатели/, налага извода, че по принцип сделките могат да бъдат обявявани за недействителни, но при спазване на предвидените в специалните закони ограничения. Обратното становище – че сделките изобщо не могат да бъдат предмет на искове за обявяване на тяхната нищожност, евентуално за тяхното унищожаване, не предполага съществуването на различни норми, уреждащи отделни забрани за тяхното оспорване по съдебен ред. Възможността за установяване на недействителността на сделките с безналични ценни книжа следва и от изричната разпоредба на чл. 9, ал. 4 Наредба №8 от 03.09.2020 г. за изискванията към дейността на централните депозитари на ценни книжа, централния регистър на ценни книжа и други лица, осъщестявващи дейности, свързани със сетълмента на ценни книжа, съгласно която Централният депозитар на ценни книжа коригира данните в своите регистри и в случаите, когато това е постановено с влязъл в сила съдебен акт, по ред, предвиден в правилата на депозитаря.