Dictum – Pro Bono – 24 септември 2025 г.

Дейностите по чл. 30, т. 1, б. д от Наредба №3 от 7 март 2016 г. за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „планински водач“, действително са озаглавени „подготвителни” и по същината си повечето от тях са относими към предварителната подготовка на прехода, но задължението по този текст не се изчерпва само с предварителната консултация, а се простира върху целия преход по маршрута – от началото до приключването му. Този извод произтича от буквалното граматическото и логическо тълкуване на нормата. Първата нейна част предвижда консултиране и подпомагане на туристите да направят определен избор на екипировка, но то не е само предварително, а и текущо.

Не е дискусионно, че именно водачът е този, който следва да даде конкретни напътствия не само с каква екипировка да се снабдят туристите, но и как да я използват. И това му задължение не може да бъде ограничено само до предварителния, подготвителен етап. То е валидно и по време на прехода, за което се отсъжда по формулировката „подпомагане на туристите при избор и използване на екипировката. А използването е мислимо при вече започнал преход. Консултирането за различните начини на придвижване и подпомагането не е само предварително, но и текущо, което следва ясно от законовия израз в зависимост от ситуацията. Тоест, визирани са именно условия на преход, в който единствено би могла да възникне ситуация. Логично е, че задължението на планинския водач да консултира и подпомага туристите, указвайки им каква екипировка да използват в зависимост от конкретния етап и условията на прехода важи през цялото време. Няма никакъв резон да се изчерпи само с предварителните указания. Именно професионалната преценка на планинския водач определя избора на конкретната екипировка и ползване на обезопасителни съоръжения в зависимост от ситуацията.