Dictum – Pro Bono – 23 септември 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Доказване; Облигационно право
Въпрос
Подлежат ли на доказване със сигурност при предявен иск по чл. 82 ЗЗД претендираните за обезщетяване вреди под формата на пропуснати ползи?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която не се предполага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение от страна на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.
На обезщетяване подлежат не всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат, и които са причинени именно от неизпълнението, т. е. представляват негов необходим и закономерен резултат. На пълно и главно доказване от кредитора подлежат фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника, причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, както и размерът на пропуснатата полза.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпрос
Нарушават ли се принципите за законосъобразно и прозрачно обработване на лични данни съгласно чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 при нотариалното удостоверяване на съдържание от профил във Facebook?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламента, ОРЗД) предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 от ОРЗД.
При разглеждане на жалба за нарушение при обработване на лични данни, какъвто е процесният случай, от КЗЛД се преценява дали е налице неправомерно обработване на лични данни - допуснато ли е нарушение от страна на администратора на лични данни при обработване на личните данни и във връзка с това взети ли са достатъчно мерки, за да се гарантира правомерното обработване на данните.
Личните данни на лицето, налични във Facebook профила са били законосъобразно обработени в съответствие с изискванията на чл. 6 пар. 1, б д от Регламент (ЕС) 2016/679 Г. в качеството й на лице по смисъла чл. 2 Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), без да са нарушени принципите по чл. 5 ОРЗД. Обработването на личните данни е извършено в рамките на нотариално производство по реда на чл. 596, т. 2 ГПК за удостоверяване съдържанието на документ при упражняване на официални правомощия, предоставени със закон на администратора. Основанието за обработването, което се прилага спрямо администратора е установено в ЗННД като е спазено изискването на чл. 6, т. 3, б. б от Регламента.
Член 59 ЗЗЛД задължава администратора на лични данни да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки.
Член 64 ЗЗЛД предвижда, че когато има вероятност определен вид обработване, по-специално това при което се използват нови технологии (какъвто е настоящия случай) и предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, да доведе до висок риск за правата и свободите на физическите лица, преди да бъде извършено обработването, администраторът на лични данни извършва оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на личните данни.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпрос
Какви са обективните критерии, въз основа на които съдът преценява дали да възприеме експертните изводи?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Методите за провеждане на експертните изследвания нямат процесуален характер и регламентация, като изборът на конкретния метод и на средствата, чрез които ще се извършва изследването по експертизата, принадлежи на самите вещи лица. Достатъчно е използваният метод да е признат от съответния дял на науката и практиката. По аргумент от чл. 154, ал. 1 НПК това не означава, че съдът е длъжен да приема с безпрекословно доверие предложените му експертни изводи. Но преценката му дали да ги възприеме или не зависи изцяло от напълно обективни критерии, каквито са обосноваността на тези изводи, тяхната пълнота, яснотата им, логическата им проследимост и последователност, дали са направени в съответствие с професионалната компетентност на вещото лице, дали са категорични или са с вероятностен характер, дали обхващат всички поставени въпроси, дали има противоречия между отделните изводи или между тях и обективни данни по делото и т. н. Същевременно нито решаващият орган, нито страните биха могли, влизайки сами в ролята на експерти, да оспорват и отричат верността и научната стойност на експертното заключение.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат