Dictum – Pro Bono – 19 септември 2025 г.

Регламентът на чл. 423, ал. 1 НПК, принципно насочен към компенсиране на нарушаване на правото на справедлив процес, основен елемент от който е правото на подсъдимия на лично участие в процеса, предвижда възобновяване във всички случаи, в които предаденият на съд не е участвал в разглеждането на делото, но с едно строго разписано изключение – ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.

Съдържанието на цитираната норма следва да бъде тълкувано в контекста на правото на Европейския съюз, конкретно – Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (наричана по-нататък Директивата) и по-специално в светлината на чл. 8 и чл. 9 от нея. При невъзможност за тълкуването на българската правна норма съобразно изискванията на правото на Съюза, съдът следва да я остави без приложение като противоречаща на разпоредби от правото на Съюза, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на несъвместимата с тях национална законова разпоредба, тъй като чл. 8 и чл. 9 Директивата имат директен ефект (Решение на СЕС от 20 май 2025 г., К., С-135/25, EU:C:2025:366, т. 48, препращо и към Решение на СЕС от 16 януари 2025 г., С., C‑644/23, EU:C:2025:16, т. 45 и цитираната в него съдебна практика; за директния ефект на тези от Директивата – вж. още Решение от 19 май 2022 г., ІR, C‑569/2020, EU:C:2022:401, т. 28).

Съответствието на българската процесуална уредба с разпоредбите от съюзното право е предмет на няколко решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) по отправени преюдициални запитвания от български съдилища. Освен цитираните горе три решения, разяснения за точния смисъл на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 Директивата се съдържат и в Решение от 16 януари 2025 г., ВБ II (Уведомяване за правото на нов съдебен процес), C‑400/23, EU:C:2025:14. Във всички тях са засегнати различни аспекти, обусловени от конкретиката на съответните запитвания, на възможността за отказ за провеждане на нов съдебен процес спрямо задочно осъден. Всеобхватен и обобщен израз на даваните и преди разяснения на разпоредбите на чл. 8, по-специално параграф 4, и чл. 9 Директивата се съдържат в решението от 20 май 2025 г. по дело С-135/25, поради което настоящият състав приема за отправна точка на съжденията си даденото в него тълкуване.

В соченото решение (вж. т. 72) е указано, че:

„Членове 8 и 9 Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат — в съответствие с национална правна уредба относно обвиняемите, които са се укрили — да бъде отречено правото на нов съдебен процес на задочно осъдено лице, отправило искане за тази цел, когато
– първо, компетентните органи са положили усилия, за да уведомят това лице за датата и мястото на съдебния процес, въпреки че то се е укрило в нарушение на мярка за неотклонение, която му е била наложена, след като му е било предявено първоначалното обвинение,
– второ, обвинителният акт и документ, посочващ датата и мястото на този съдебен процес, са били изпратени и действително доставени на адреса, който лицето е съобщило на тези органи след предявяване на първоначалното обвинение, чието съдържание съответства, що се отнася до деянията, предмет на обвинение, и правната им квалификация, на съдържанието на обвинителния акт, и
– трето, посоченото лице е било защитавано от служебно назначен адвокат в хода на цялото съдебно производство, проведено в негово отсъствие,

при условие че, от една страна, посочените органи са използвали всички средства, до които разумно са можели да прибегнат, за да установят местонахождението на задочно осъденото лице преди съдебния процес, и от друга страна, това лице или е било уведомено своевременно за последиците от неявяване, или недвусмислено е упълномощило служебно определения му адвокат да го представлява пред съда в негово отсъствие.“

Както това решение, така и останалата цитирана практика на СЕС, изясняват несъмнено ясно, че укриването на задочно осъдения не е самодостатъчно основание за отричане на правото му на нов съдебен процес. То е само от едно от задължителните условия. Затова основанието за отказ по чл. 423, ал. 1 НПК не може да се обоснове само с установяването на факта, че след предявяването на обвинението подсъдимият се е укрил и поради това не е била изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК.