Dictum – Pro Bono – 18 септември 2025 г.

За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 4 ЗЗДискр - да е установено различно третиране на лицето в сравнение с друго/и лице/а при сравними сходни обстоятелства, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. При положение, че жалбоподателят не се позовава на обстоятелства и не представя доказателства, от които може да се направи обосновано предположение за осъществяването на всички елементи от фактически състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, не е изпълнено условието на чл. 9 ЗЗДискр. за обръщане на доказателствената тежест в производството, така че ответната страна да трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е бил нарушен.

Защитата срещу дискриминация при упражняване правото на труд е отделно регламентирана в Глава Втора, Раздел І на закона. Съгласно приложимата норма на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. работодателят е задължен да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Несъмнено, този принцип следва да се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време (чл. 14, ал. 2 ЗЗДискр). По силата на ал. 3 на чл. 14 ЗЗДискр работодателят е длъжен да въведе критерии за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение, които са еднакви за всички работници и служители. Обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по Закона за защита от дискриминация. Обобщено приема, че за да е изпълнен съставът на чл. 14, ал. 1 и 2 ЗЗДискр. следва да е установено наличието и на трите компонента – неравно третиране, наличие на защитен признак и каузална връзка между тези два елемента, тоест нарушаване на правилото за равно възнаграждение при положен еднакъв или равностоен труд да е в резултат на някой или няколко от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В жалбата до КЗД са изложени съображения единствено относно неравното третиране на Д. без да е посочено и обосновано на кой или кои защитен/и признак/признаци е носител жалбоподателят, както и налице ли е връзка между неравноправното третиране на работника и наличието на такива признаци. Решаващият извод на съда е, че събраните доказателства по делото не могат да бъдат подведени под приложимите правни норми - твърденията на жалбоподателя за наличие на дискриминация по отношение на него са недоказани.

Върховният административен съд в практиката си по тълкуване и прилагане на Закона за защита от дискриминация неведнъж е имал възможност да посочи, че фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. Т. е., за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон нарушението на принципа на равенство трябва да е да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила.