Dictum – Pro Bono – 17 септември 2025 г.

При смърт на съдружник участието му в ООД се прекратява и наследниците не стават автоматично съдружници в дружеството, макар да отговарят на законовите условия за придобиване на членство. В случай, че приемат наследството, в тяхна полза възниква право на парично вземане към дружеството по чл. 125, ал. 3 ТЗ за равностойността на имущественото участие, притежавано от наследодателя им приживе. Последица от факта на смъртта на наследодателя е и възможността неговите наследници да заявят искане за приемането им като съдружници в ООД по реда за приемане на трети лица /чл. 129, ал. 1, вр. чл. 122 и чл. 137, ал. 1, т. 2, предл. първо ТЗ/. За да се случи това, е нужно решение на общото събрание /чл. 122 ТЗ/. То е онзи правопораждащ факт, от който на оригинерно основание възниква правоотношение между наследника и дружеството. Решението на общото събрание може да бъде взето и предварително и да бъде поставено в зависимост от положително условие – факта на наследяването. Няма пречка решението да бъде инкорпорирано в дружествения договор, доколкото такава правна възможност не е изключена от закона и е в съгласие със правилото, че персоналният състав на ООД е от значение за учредяването и съществуването му, респективно като резултат запазва притежанията на наследодателя в кръга на неговите наследници – чл. 129, ал. 1 ТЗ. В този случай личността на новия съдружник се индивидуализира не с неговите имена, а чрез наследственото правоотношение, в което той встъпва /напр. всички законни наследници на наследодателя, първородният низходящ наследник, единствено преживелият съпруг/съпруга и др./.

Следователно, с подаване на искането за участие в дружеството от предварително индивидуализирания в клауза на дружествения договор наследник, неговите права като съдружник в ООД се консолидират. Те следва да се считат противопоставими на трети добросъвестни лица от деня на вписването на наследника като съдружник в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а спрямо останалите съдружници решението за приемане има действие още с гласуване на дружествения договор и обявяването му в ТР – чл. 119, ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 115, т. 3 ТЗ, вр. с чл. 119, ал. 4 ТЗ, като последиците от това решение настъпват с реализиране на положителното условие /осъществяване на наследствено правоприемство/. В теоретични разработки в резултат на сравнителноправен анализ се застъпва тезата, че правилото, изискващо приемането на нов съдружник да е предпоставено от решение на общото събрание, може да бъде заменено от друго правило, предвидено в дружествения договор, е законодателно уредена диспозитивна възможност в редица европейски държави – Швейцария /чл. 786 от Облигационния закон/, Испания /чл. 107, ал. 2 Закона за капиталовите дружества/, Нидерландия /чл. 2.195 Гражданския кодекс/, Франция /чл. L223 – 13, ал. 1 Търговския кодекс/. Следователно, даденото тълкуване на закона и разрешение се явява в синхрон с европейската правна традиция и нормативна уредба.