Dictum – Pro Bono – 12 септември 2025 г.

С Постановление №4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл. 290 ГПК, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл. 266 във вр. с пар. 27 ПЗР КЗ /отм./, съответно чл. 492 КЗ. Изразено е виждане, че макар да не са част от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обществено - икономическите условия в страната служат като ориентир за общественото разбиране за справедливост по време на проявление на неимуществените вреди и поради това имат значение за справедливия размер на обезщетението.

Според задължителните указания, дадени от Пленума на ВС в Постановление №17/1963 г., предпоставка за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е наличието на обективна причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не вината на пострадалия; За да се отчете принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо с поведението си пострадалият да е допринесъл за настъпването на резултата и/или за проявлението на вредите. Константната практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД последователно се придържа към указанията в цитираното постановление като приема, че при направено възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД признаването на принос на пострадалия е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване, че с конкретни действия или бездействия той е допринесъл за увреждането като е създал предпоставки или е улеснил настъпването на вредоносното събитие, респ. проявлението на вредите; Конкретното изражение на приноса, съразмерно на което се намалява определеното по справедливост обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се преценява от съда чрез съпоставяне на поведението на делинквента и поведението на пострадалия като се отчитат тежестта на извършените от всеки от тях нарушения и отражението им върху произлезлия от деликта неблагоприятен резултат.