Dictum – Pro Bono – 28 август 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Недействителност, Нищожност, Обезпечения; Търговско право, Търговски сделки
Въпроси
Представлява ли нарушението на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ основание за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие по реда на ЗОЗ поради противоречие на закона на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Каква е правната последица от нарушаване на задължението за полагане на дължима грижа по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ – основание на иск за вреда от недобросъвестното поведение на една от страните по действителен договор или основание за нищожност на договора?
Представлява ли основание за нищожност на договор нарушаването на задължаваща правна норма – от вида на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ – която дефинира обсега на дължимата грижа?
Какво е съдържанието на задължението за полагане на дължима грижа по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ; следва ли заложният кредитор да изпълни допълнителни действия, извън тези по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, за да се приеме, че същият е изпълнил задължението с дължимата грижа на добър търговец; по какъв начин следва да осъществи заложният кредитор задълженията си по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ?
Каква нееквивалентност на престациите е основание за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави?
Представлява ли вреда за длъжника разликата между цената, по която е продадено заложеното по реда на Закона за особените залози имущество и действителната пазарна цена на същото; при несъблюдаване на задължението за полагане на грижата на добрия търговец по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ налице ли е основание за нищожност на сключения договор за покупко-продажба на търговско предприятие поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД?
Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договора за продажба поради противоречие с добрите нрави?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Отговорът на въпроса ще стане известен след постановяване на съдебното решение по делото. Активирайте абонамент за Модул "ГПК", пакет "Плюс" на "Българското прецедентно право" и ще имате възможност да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Какви са изискванията към доказателствата за реално използване на по-ранна марка по отношение на място, време, степен и обем на използване, за да бъде уважено искане за заличаване на по-късна марка?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно нормата на чл. 77, ал. 5 ЗМГО, реално използване на марка на Европейския съюз се установява в съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) 2017/1001. По силата на посочената норма на европейското право, използването представлява: а) използването на марката на ЕС под форма, различаваща се от формата, под която тя е регистрирана, по елементи, които не променят отличителния характер на марката, независимо от това дали марката под формата, в която е използвана, е също регистрирана на името на притежателя; б) поставянето на марката на ЕС върху стоките или върху тяхната опаковка в Съюза единствено за целите на износа. Чл. 13, ал. 2 ЗМГО дефинира също понятието използване в търговската дейност, а именно: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и в реклами; 6. използването на знака във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана.
При доказването на реално използване, искателят следва кумулативно да установи следните елементи:
- използване на марката, което кореспондира с основната функция на марката;
- използване на марката във вид, несъществено различен от вида, в който е регистрирана, независимо дали марката под формата, в която е използвана, е също регистрирана на името на притежателя;
- използване на марката по отношение на стоки/услуги, за които е пусната на пазара;
- използване на марката, което да създава или поддържа пазарен дял, като тази възможност се преценява с оглед характера на стоките/услугите, особеностите на пазара и честотата на използване на марката.
Реалното използване на марката означава използването й в съответствие с нейната основна функция – да отличи и служи като гаранция за произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазара на тези стоки и услуги. Основна цел на реалното използване на марката е да гарантира на потребителя идентичност с произхода на стоката или услугата, позволявайки му да я отличава без объркване от такава с друг произход. Водещо значение има търговското присъствие на марката и обхванатите от нея услуги на пазара, както и обема и честота на използването й.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Престъпления против личността, Телесна повреда, Средна телесна повреда, Убийство, Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост
Въпрос
Какви са обхвата и пределите на дължимата проверка в касационното производство в наказателния процес?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Предметният обхват и пределите на дължимата проверка в касационното производство изключват установяването на нови фактически положения (логично – и събиране на доказателства), защото касационният съд действа като инстанция само по правото, не и по фактите. Предвиденото единствено изключение от това положение (визирано в чл. 354, ал. 5, изр. 2. НПК) не е приложимо при първото разглеждане на делото във ВКС.
Наложително е и припомнянето, че необосноваността не е касационно основание. Такава е уредбата в процесуалния закон и единствено в този смисъл е и константната съдебна практика на върховната инстанция. Както многократно е посочвано, законовото разрешение е такова, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка в процеса на формирането му, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. В този смисъл следва да се отбележи, че възражения, които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите, макар да са заявени като такива за съществени процесуални нарушения или за нарушение на материалния закон, не следва да бъдат проверявани. Единствено процесът на формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречия между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК. Подлежи на проверка и въпросът дали съдът се е отклонил от ангажимента си за събиране на нужните доказателства за разкриването на обективната истина по делото.
Освен казаното дотук, касационната инстанция дължи произнасяне по заявените касационни доводи и подкрепящите ги съображения. Служебната интервенция е допустима само в случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат