Dictum – Pro Bono – 22 август 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Реституционно право
Въпрос
Отхвърлянето на положителен установителен иск за собственост установява ли чия е собствеността върху спорната вещ? Какви са пределите на силата на пресъдено нещо на решението по този иск?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост, респ. - ревандикационен иск, независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответникът е собственик на имота, предмет на спора. Обстоятелството, че предявяването на положителен установителен иск е равнозначно на предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото право, има отношение само към правилата за доказване в процеса. Силата на пресъдено нещо обаче се формира само по конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане, като с отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск се установява със сила на пресъдено нещо единствено това, че ищецът не е собственик на предявеното основание. От това не следва, че собственик на същото спорно право е ответникът - за разлика от положението при предявен отрицателен установителен иск, при отхвърляне на който се установява, че ответникът е собственик на вещта, а при уважаване – че не е собственик на вещта.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпрос
Кои са юридическите предпоставки, включени в кумулативна съвкупност по чл. 55, ал. 1 КСО за квалифициране на злополуката като трудова?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В законодателството трудовата злополука изрично е предвидена като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането - временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт; 4. причинно-следствена връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск.
Ал. 3 на чл. 55 дерогира действието на ал. 1 само в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Съгласно чл. 11, ал. 2 Наказателния кодекс умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. По делото няма данни и не се твърди, че пострадалият е имал каквото и да било намерение да увреди своето здраве. Наличието на виновно поведение от страна на пострадалото лице, което е допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Съпричиняването на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 Кодекса на труда.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против стопанството, Пране на пари, Квалифицирани състави на пране на пари
Въпроси
Може ли доказването на компютърни престъпления да се извършва със свидетелски показания и екранни снимки, а не само чрез изземване на компютърни данни по реда на чл. 126 НПК?
Представлява ли възползването от системна слабост форма на изпълнителното деяние по чл. 212а НК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Процесуалният закон не съдържа императивно изискване по дела за компютърни престъпения непременно да бъдат иззети компютърни информационни данни по реда на чл. 126 НПК, нито забрана доказването на такива обвинения да се извършва със свидетелски показания, екранни снимки и въобще с всички доказателствени способи, предвидени в НПК. Освен че не намира опора в текста на чл. 126 НПК, подобна интерпретация на процесуалния закон е в остро противоречие с принципа за вземане на решение по вътрешно убеждение, залегнал в чл. 14, ал. 2 НПК, който не допуска доказателствата и средствата за тяхното установяване да имат предварително определена сила.
Възползването от откритата системна слабост е възможна форма на изпълнителното деяние по чл. 212а НК и не е задължително извършителят непременно да използва сочения от подсъдимия зловреден софтуер/ скриптове, програми, хакерски инструменти/.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат