Dictum – Pro Bono – 21 август 2025 г.

Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора; в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, като установи фактите, от които произтича неговото право, засегнато от правния спор. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Ако констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск обосновава правния си интерес с твърдение, че е собственик на спорния имот, то доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с произнасяне по съществото на спора. В тези случаи наличието на самостоятелни права на ищеца, макар и да не е част от предмета на претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска. Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост ищецът се домогва да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника юридически факт. Отрицателният установителен иск за собственост е допустим, но би бил неоснователен, когато ищецът обосновава правния си интерес с твърдение, че притежава спорното право, но не го докаже успешно в производството. При наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен вече предявен от него иск за собственост, завеждането на отрицателен установителен иск е допустимо, ако ищецът се позова на различно придобивно основание от това, въз основа на което се е легитимирал по предявения ревандикационен иск, респ. - обоснова правния си интерес с необхванати от силата на пресъдено нещо юридически факти, какъвто е и настоящият случай.

При всички случаи правото на собственост на ищеца не е предмет на спора при предявен отрицателен установителен иск, а служи за обосноваване на правния му интерес да отрича правото на ответника. Затова, ако ищецът се позовава на няколко основания, от които извежда правния си интерес да предяви иска и съдът пропусне да се произнесе по някое от тях, постановеното решение не е недопустимо, а неправилно като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните.