Dictum – Pro Bono – 19 август 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Допустимост, Изпълнително производство; Търговско право, Дружествено право
Въпрос
Следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК срещу ответник ЕООД, при преобразуването му в ООД в хода на производството, да изследва и съобразява стойност на ликвидационен дял на длъжника - едноличен собственик на капитала, а след преобразуването – съдружник в дружеството - ответник, като предпоставка за уважаването на иска, ако би се установила положителна стойност, респ. за отхвърлянето му - когато не се установи такава / при нулева стойност /?
Отговор
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно до приключване на съдебното производство във всички инстанции, за разлика от други факти от значение за спорното право по чл. 235, ал. 3 ГПК, които не касаят допустимостта. Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл. 517, ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на съдружник в ООД, да прекрати търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Прекратяването на дружеството не предполага различни правни последици, в зависимост от това дали е настъпило по решение на компетентния орган на дружеството или в резултат на уважен конститутивен иск като настоящия. Ликвидационният дял е обективна стойност, която също не се влияе от факта дали ликвидацията е доброволна или принудителна.
Относно стойността на ликвидационния дял на длъжника не се формира сила на пресъдено нещо с решението по чл. 517, ал. 3 или ал. 4 ГПК, както с оглед предмета му / макар да се приема в практиката на касационна инстанция, че установяването на нулева стойност е основание за отхвърляне на иска /, така и предвид страните в същото. Този спор е между съдружника и ООД, но при бездействие на длъжника, за кредитора е възможен пътя на защитата чрез суброгаторен иск по чл. 134 ЗЗД, както при условията на доброволна, така и при принудителна ликвидация.
В производството по такъв иск, ако би възникнал правен интерес от предявяването му, би могло да се претендира и надлежно обезпечение, с оглед производството по ликвидация. Следователно, противно на твърдението на касатора, принудителната ликвидация не разкрива специфики, гарантиращи интерес на кредитора от прекратяване на дружеството единствено по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, вместо ползване на правните последици от прекратяването му по реда на чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ. Изпреварването на последиците от уважения конститутивен иск с решението на компетентния орган на дружеството по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ, е по същество доброволно реализиране на фактическия състав на чл. 517, ал. 4 ГПК, което не е недопустимо, но следва да се съобрази в предметния обхват на производството по ликвидация.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Какви са предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ във връзка с нарушение на правото на Европейския съюз?
Отговор
За ангажиране отговорността на ответника по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, на доказване подлежат следните предпоставки - 1. нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено; 3. да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и да са настъпили вреди. На доказване подлежат и всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните неимуществени вреди, така и по отношение на техния размер. При липсата на което и да е от посочените три условия не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Преценката за това, дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки /решение на СЕС по дело С-446/04/. Нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област. В случая ищецът обосновава своята претенция с нарушение на правото на ЕС по прилагане на нормите на чл. 6, чл. 10 и чл. 14 от КЗПЧОС, Регламент /ЕС/ №1169/2011 на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г., както и нарушения на чл. 38, чл. 41, т. 1, чл. 42 и чл. 47 от ХОПЕС. Правилен е изводът на съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на ответната страна за нарушение на правото на Европейския съюз, поради неприложимост на правото на Съюза, което води до неоснователност на претенцията. При липсата на връзка с правото на ЕС, не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС. С оглед установената липса на съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, правилно първоинстанционният съд не е обсъдил и съображенията, с които се квалифицират релевираните нарушения като достатъчно съществени“, за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпроси
Изисква ли законът непременно ефективно наказване с лишаване от свобода за непредпазливи престъпления по транспорта, довели до смърт на пострадалото лице?
Може ли продължителността на пробационната мярка, наложена по реда на чл. 67, ал. 3 НК, да е по-малка от продължителността на изпитателния срок?
Отговори
Законът не изисква непременно ефективно наказване с лишаване от свобода за непредпазливи престъпления по транспорта, дори да са довели по-късно до смърт на пострадалото лице и предполага равна значимост както на генералната, така и на специалната превенция, особено при лица, които са неосъждани и във възраст, в която въздействието на наказателното право е постижимо чрез превъзпитаване и преформатиране на стереотипите и нагласите на младите хора.
Според константната практика на ВКС, срокът за прилагане на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител, продължителността на пробационната мярка, наложена по реда на чл. 67, ал. 3 НК, може да е по-малка от продължителността на изпитателния срок. Пробационната мярка, налагана по реда на чл. 67, ал. 3 НК, не е отделно наказание и за нея не важат ограниченията и сроковете по чл. 42а - чл. 43 НК. В същото време законът не изисква пробационната мярка да е непременно за целия срок, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, а дава възможност за преценка на съда съобразно всички обстоятелства, касаещи личността на дееца и причините за извършване на конкретното престъпление
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат