Dictum – Pro Bono – 14 август 2025 г.

Понятието „лице от български произход“ в пар. 2, т. 1в Допълнителните разпоредби на ЗБГ е израз, който се употребява многократно в нормативния акт - чл. 32, ал. 2, т. 3 Указ №883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Съгласно пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ, „лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин. ЗБГ го свързва с възможността лицето да придобие българско гражданство по натурализация, когато няма такова, или да възстанови българското си гражданство, когато го е загубило, при облекчените условия и ред в ЗБГ. Адресати на двете възможности са чужденците – физически лица, които нямат българско гражданство, но са с български произход. Систематичното тълкуване на чл. 15, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и пар. 2 ДР ЗБГ налага извод, че „лице от български произход“ по смисъла на ЗБГ е физическо лице, на което поне един възходящ до четвърта степен е българин. Необходимо е възходящият - майка, баща, дядо, баба, прабаба, прадядо, прапрабаба или прапрадядо, да има или до смъртта си да е имал съзнание за принадлежност към българската народност като група от хора - българите, които се идентифицират като свързани помежду си с общи етнографски геном, език, историческо минало, култура, традиции, обичаи, фолклор, и в сложния съставен комплекс на тези белези се отличава от другите народности. Гражданството, респ. поданството на възходящия на лицето с български произход е без значение.

Отговорът има конституционно основание. Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1 КРБ, български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Конституцията основава българското гражданство по рождение на принципите на кръвната връзка и на родната земя. Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 2 КРБ, българско гражданство може да се придобие и по натурализация – при условия и ред, предвидени в закона (чл. 25, ал. 6 КРБ). В ЗБГ са материалноправните предпоставки и процедурата за вторичния начин за придобиване на българско гражданство. Съгласно чл. 25, ал. 2 КРБ, лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Изключителните/относими само за чужденците с български произход материалноправни предпоставки и процедура също са в ЗБГ. Следователно самият Основен закон разграничава понятията „български гражданин“ и „лице от български произход“ и им придава различно съдържание. Българското гражданство е понятие с юридическо съдържание. То е трайната връзка на физическото лице с българската държава, изразяваща се в съвкупност от взаимни права и задължения, които се определят от норми на вътрешното право. Понятието „лице от български произход“ няма юридическо съдържание, не е свързано с гражданството, а изисква кръвна връзка с възходящ, който е българин. Привилегията лицето с български произход да придобие, респ. да възстанови българското си гражданство по облекчените условия и процедура в ЗБГ, е създадена с Основния закон. Противоречие на конституционни норми – на чл. 25, ал. 2 с чл. 6, ал. 2 КРБ, не е възможно. Несъстоятелно е да се поддържа, че привилегията по чл. 25, ал. 2 КРБ нарушава принципа за равенство по чл. 6 КРБ, установен още в преамбюла на Конституцията, и произтичащата от него забрана за неравностойно третиране по социалния признак народност, включително когато чужденец с български произход пребивава на територията на Република България и неговото положение е сравнимо с това на други чужденци, които също пребивават на територията на Република България, нямат български произход, но също желаят да придобият българско гражданство по натурализация или да го възстановят.

Подходът на конституционния законодател в чл. 25, ал. 2 от Основния закон не противоречи на Европейската конвенция за гражданството (ЕКГ). Тя е ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 9 декември 2005 г. – обн., ДВ, бр. 34/25.04.2006 г. и е част от вътрешното право на страната (чл. 5, ал. 4 КРБ). Съгласно чл. 5, т. 1 ЕКГ, разпоредбите относно гражданството на държава – страна по конвенцията, не трябва да правят разграничение и да предвиждат практика, водеща до дискриминация, основана на пол, религия, раса, цвят на кожата или етнически произход. Понятието „български произход“, което ЗБГ свързва с лицата, които се ползват от привилегията и провежда разграничението с понятието „българско гражданство“ в Основния закон, не е строго етническо. То се обяснява с народността, която е многопластово явление. Етническата принадлежност – биологичният, антропологичен произход, е само един от белезите на това сложно, исторически обусловено явление, но сама по себе си не обяснява неговите същност или съдържание. Народността е конструирана от множество други елементи – общи език, културна традиция, историческа памет, религия, морално-етични ценности. Тя не е биологично фиксирана. В осъзнатото си самостоятелно битие човекът може да я променя, а примерите за това са многобройни.

Не е възможно и противоречие на тълкуваните норми от вътрешното право с правото на Европейския съюз. Понятието „гражданство на Европейския съюз“ в ДЕС и ДФЕС не замества националното гражданство, а е негово производно и го допълва с права, специфични за гражданина на ЕС. Такова е разбирането в практиката на Съда на Европейския съюз, според която всяка държава-членка на ЕС определя условията за придобиване на своето гражданство, като при изгубване на националното гражданство може да се изгуби и гражданството на ЕС – решение по дело С-689/2021 СЕС.