Dictum – Pro Bono – 6 август 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Въззивно производство, Заповедно производство; Облигационно право, Погасителна давност
Въпроси
От кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3/1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Дали при няколко солидарни длъжници в изпълнителното производство може да настъпи перемпция само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията е необходимо да има бездействие на взискателя по отношение на всеки от длъжниците?
Отговори
С приетото на 28.03.2023 г. тълкувателно решение на така зададения въпрос е отговорено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че задължителното тълкуване по ППВС №3/1980 г., според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което Постановлението на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила (и е дадено тълкуване, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съответно по чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие); Преди този момент постановлението не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително, което следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД, която е предмет на тълкуване с ППВС №3/1980 г., не е изменяна от момента на влизане в сила на ЗЗД.
Според т. 1 Тълкувателно решение №2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпция трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството“.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпроси
Подлежи ли на задължително предоставяне от администратора на лични данни копие от договори и документи, съдържащи лични данни на субекта, когато последният ги е изискал на основание член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679?
Следва ли администраторът на лични данни да предоставя исканите документи, независимо от това дали субектът вече разполага с тях?
Какво е приложното поле на решението на Съда на ЕС по дело C‑487/21 относно правото на достъп до лични данни и задължението за предоставяне на копия от документи?
Отговори
Съгласно чл. 37б, ал. 1 Закона за защита на личните данни субектът на данни упражнява правата си по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Отказът на администратора на лични данни да предостави информация по член 15 ОРЗД подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД.
Съобразно принципите по член 5 ОРЗД, свързани с обработването на лични данни и конкретно с отговорността за отчетност, администраторът на лични данни следва да докаже спазването на задължението да събира личните данни за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели.
Съгласно член 15, параграф 1 всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. В съответствие с разпоредбите член 12, параграф 1 във връзка с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът на лични данни следва да предостави копие на документа, както и потвърждение дали се обработват негови лични данни. Върховният административен съд е приел в практиката си, че фактът дали субектът на данни съхранява или не своите копия от договорите за заем не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в ЗЗЛД.
Решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г. не налага извод за освобождаване от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В решението си Съдът на ЕС приема, че: 1. Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/67 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2. Член 15, параграф 3, трето изречение на Регламент(ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие "информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. В съответствие с решението на СЕС и с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Допустимо ли е провеждането на процеса без да се осигури правото на лично участие на подсъдимия?
Предвидено ли е в чл. 306, ал. 2 НПК съдът да се произнася в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения, когато преценява определянето на едно най-общо тежко наказание по реда на чл. 25 НК?
В кои случаи регламентът на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда възобновяване на делото?
Отговори
Поначало провеждането на процеса без да се осигури правото на лично участие на подсъдимия в него е в разрез с фундаменталните изисквания за неговата справедливост, регламентирани в чл. 6, т. 3, б. а – „d” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В правото на Европейския съюз, конкретно – Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (наричана по-нататък Директивата) и по-специално в чл. 8 и чл. 9 от нея – е гарантирано правото на лицата да присъстват на процеса и правото на ново разглеждане на делото, което е допустимо да бъде отказано само при наличието на стриктно визирани предпоставки.
Правото на лично участие е валидно за всяка процедура, в която се решават въпроси, свързани с наказателната отговорност на обвинения в извършване на престъпление. Затова и логично в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 НПК е предвидено съдът да се произнася в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения, когато преценява определянето на едно най-общо тежко наказание по реда на чл. 25 НК. Правото на лично участие в това производство не е поставено в зависимост от изхода на същото и по-конкретно – дали положението на осъдения би било влошено или разрешението би било в негова полза. Процесуалната уредба предвижда участието на осъдения в тази процедура във всички случаи освен, разбира се, ако не са налице предпоставките за задочното й провеждане.
Регламентът на чл. 423, ал. 1 НПК, принципно насочен към компенсиране на нарушаване на правото на справедлив процес, основен елемент от който е правото на подсъдимия на лично участие в процеса, предвижда възобновяване във всички случаи, в които предаденият на съд не е участвал в разглеждането на делото, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
Обобщено, в практиката на Европейския съд по правата на човека и в тази на Съда на Европейския съюз, неотклонно се приема, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия (в случая осъдения) е допустимо като изключение, обусловено от знанието на лицето за водената срещу него процедура и ясно афиширано от него намерение да не вземе участие в нея или целенасочено да я избегне. Знанието за производството се разглежда в аспекта на възможните разумни усилия за уведомяването на лицето от страна на компетентните органи и поведението му в тази връзка във всички етапи на процедурата.
Поначало неуспешното издирване на подсъдимия/осъдения с цел известяването му за процедурата не може да презумира знанието му за нея, а на още по-голямо основание – да се третира като отказ от участие в производството, за което въобще не е бил уведомен (Все в този смисъл – Решение на ЕСПЧ от 22 януари 1985 г. по делото Колоца срещу Италия; Решение на СЕС от 20 май 2025 г., К., С-135/25, EU:C:2025:366, т. 48, препращо и към Решение на СЕС от 16 януари 2025 г., Стангалов, C‑644/23, EU:C:2025:16 и цитираната в него съдебна практика; Решение от 16 януари 2025 г., ВБ II (Уведомяване за правото на нов съдебен процес), C‑400/23, EU:C:2025:14;).
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат