Dictum – Pro Bono – 5 август 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Непозволено увреждане, Неимуществени вреди
Въпрос
Особени повелителни норми по смисъла на пар. 16 от Регламент ЕО №864/2007 г. ли са разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД /България/?
Отговор
В хипотезата, в която български съд, сезиран с имуществен спор относно репариране на неимуществени вреди от деликт с международноправен елемент, приеме, че е приложимо материалното право на друга държава - членка, определено, съгласно стълкновителните норми на Регламент Р. II, той може да приложи разпоредбите на чл. 52 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД/България/, като особени повелителни норми по см. на чл. 16 от Регламент Р. II, само ако, след като извърши подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тези национални разпоредби, констатира, че тяхното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред, тъй като преследваната с тях цел е за защита на съществен обществен интерес, както и, че тази цел не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено, съгласно чл. 4 от Регламент Р. II.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпрос
Какви са задълженията на администратора на лични данни при получено искане за заличаване на данни по чл. 17, пар. 1, б. б от ОРЗД и какви са изключенията от това задължение?
Отговор
Относно качеството на Агенция по вписванията при обработване на получените от нея лични данни, свързани със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, е необходимо да се съобрази разрешението, възприето СЕС в Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2024 година по дело C-200/23с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България), според което (т. 2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както "получател" на тези данни, така и — в частност доколкото ги обявява — техен "администратор" по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Именно Агенцията по вписванията, като агенция, вписваща и съхраняваща лични данни, получени във вр. със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, при съобщаване на тези данни на трети лица при поискване и при публикуването им в държавен вестник или чрез друго равностойно средство, е органът, на когото е възложено обработването на регистър, извършва действия по обработване на лични данни, и същия е администратор" по смисъла на чл. 4, т. 2 и т. 7 от ОРЗД.
При постъпило искане от субект на данни за заличаване на лични данни в хипотезата на чл. 17, пар. 1, б. б ОРЗД (пряко приложим на осн. чл. 249, пар. 2 ДЕО), администраторът на лични данни е длъжен и трябва да изпълни задължението си по чл. 17, пар. 1 ОРЗД като изтрие категорията лични данни на заявител по см. на чл. 4, т. 1 ОРЗД, с изключение на онези, за които съществува друго правно основание за обработването им (чл. 17, пар. 1, б. б, предл. последно ОРЗД), каквото в случая се съдържа в разпоредбата на чл. 115, т. 3 Търговския закон.
Изразеното в хода на административното производство становище на КЗЛД като националния надзорен орган няма обвързваща сила за страните в административното производство.
Въведената с чл. 13, ал. 9 Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ презумпция за съгласие е в колизия с разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. а от Регламента, които се ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, по силата на чл. 249, пар. 2 Договора за създаване на европейските общности (ДЕО) и чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България (КРБ).
Недопустимо е администраторът на лични данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл. 7, пар. 1 от Регламента, и след като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно, по аргумент от чл. 6 и чл. 7 пар. 2 ОРЗД. Отказът за заличаване на лични данни или поставянето на условие за извършване на това действие противоречи на разпоредбите на чл. 7, пар. 3, предл. първо и чл. 17, пар. 1, б. б, при. 1 от Регламента.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Престъпление по служба
Въпроси
Относно квалифицирането на деянието на подсъдимия по чл. 301, ал. 3 НК - кои действията на подсъдимия обективират намерение да извърши последващо престъпление във връзка със своята служба?
Отговори
Подсъдимият е имал качество длъжностно лице, поискал е от свидетеля дар в големи размери – парична сума от 45 000 лв., която не му се следва и е приел първото плащане от траншовете на поискания дар – сумата от 15 000 лв., която не му се следва, като е сторил това, за да наруши служебните си задължения, които са изисквали той да състави ревизионен акт за всички установени данъчни задължения за действително дължим данък от търговското дружество.
Неоснователни са възраженията за наличие на провокация към подкуп. Самият подсъдим е поискал от свидетеля заплащането на парични средства, като подробно му е разяснил какви действия би могъл да предприеме, ако не получи подкупа и колко голямо плащане ще възникне за /наименование на търговско дружество/, разяснил е на свидетеля възможностите да се състави ревизионен акт на много по-ниска стойност срещу получаването на паричната сума от 45 000 лв. Действията, които подсъдимият е извършил са изцяло в кръга на неговата служба, тези действия са в нарушение на посочените в диспозитива на първоинстанционната присъда задължения, които не са диспозитивни норми, а представляват изисквания за конкретни правомерни действия на подсъдимия С. при извършване на данъчната ревизия. В тази насока позоваването върху практиката на ВАС за задължителния характер на нормите на чл. 37, ал. 1 и чл. 110, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е коректно и няма нарушение при квалифицирането на деянието на подсъдимия С. по чл. 301, ал. 3 НК, доколкото подсъдимият е поискал паричните средства и впоследствие приел част от тях именно за да извърши престъпление във връзка със службата си – по чл. 282, ал. 1 НК. Без значение е обстоятелството, че ревизионният доклад, съставен от подсъдимия, е бил само проект.
Обвинението не твърди, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, а съставянето на проект на ревизионен доклад, в който не са установени действителните задължения на /наименование на търговско дружество/, а значително по-ниски задължения и изпращането на този доклад на ръководителя на ревизията – подсъдимата по служебната електронна поща обективират намерението на подсъдимия да извърши последващо престъпление във връзка със своята служба. Всъщност тези действия поставят началото на осъществяването на изпълнителното деяние по чл. 282, ал. 1 НК като сложен фактически състав.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат