Dictum – Pro Bono – 4 август 2025 г.

Законът за банковата несъстоятелност - Глава V „Предявяване на вземания“, предвижда специален ред за приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите, както и за оспорване на приети, респ. неприети от синдика, вземания.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗБН, кредиторите предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок 2 месеца от вписване на решението по чл. 13, ал. 1/ решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката/, а, съгласно чл. 65, ал. 1 ЗБН, кредитори, които не са предявили своите вземания в срока по чл. 63, ал. 1, могат в едногодишен срок от датата на решението по чл. 13, ал. 1 да предявят установителен иск пред съда по несъстоятелността относно своите вземания към банката, като от датата на влизане в сила на решението за уважаване на иска по ал. 1 вземанията-предмет на иска, се считат за приети в производството по несъстоятелност/ чл. 65, ал. 2 ЗБН/.

В производството по несъстоятелност на банката синдикът се произнася относно вземанията на кредиторите с нарочен списък на приетите, съответно неприетите вземания. Съгласно чл. 71, ал. 1, предл. второ ЗБН, списъкът по чл. 67, ал. 2 се допълва от синдика с вземанията, установени с решение по чл. 68, ал. 3 ЗБН. Синдикът има правомощия да се произнесе по всяко искане за приемане на вземане, независимо от това кога е направено искането, чрез вписване на вземането в списъка на приетите вземания, респективно – отказ за приемането му. В случай, че вземането бъде включено от синдика в списъка на приетите вземания, следва да даде възможност на лицата по чл. 66 ЗБН да направят възражения. В случай, че синдикът не приеме вземането, кредиторът има право да подаде възражения пред синдика относно неприемане на вземането в предвидения в чл. 66, ал. 1 ЗБН срок/14-дневен от обявяване на списъка/, а синдикът следва да се произнесе по възражението с решение по чл. 66, ал. 4 ЗБН. Едва тогава за кредитора възниква право да предяви пред съда възражение по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН, по което съдът се произнася с решение по чл. 68, ал. 3 ЗБН.

В специалния закон/ ЗБН/ липсва правна уредба относно предявяването на вземания, които не са платени на падежа и са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката.

Наистина, за разлика от общото производство по несъстоятелност по ТЗ, откриването на производство за банкова несъстоятелност води до пълно преустановяване дейността на банката/ чл. 13, ал. 1 ЗБН/ и, следователно, след откриване на производството по несъстоятелност е невъзможно сключването от банката в несъстоятелност на нови търговски сделки, съответно - възникването на вземания от такава сделка по отношение на банката в несъстоятелност. Същевременно, не може да бъде отречено, че е възможно след откриване на производството по несъстоятелност на банката и във връзка с осъществяване на дейността на синдика да бъдат сключени сделки с трети лица от банката, представлявана от синдика, и да възникнат вземания на трети лица по отношение на банката във връзка с опазване и за попълване на масата на несъстоятелността. За подобни нововъзникнали вземания по отношение на банката в несъстоятелност не може да бъде отречена защита чрез предявяването им в производството по несъстоятелност на банката, след като такава защита не може да бъде осъществена по пътя на индивидуалното изпълнение. Това изрично се признава по отношение на безспорните по см. на чл. 70 ЗБН вземания с постановеното по чл. 274, ал. 3 ГПК определение №67/15.02.2022 г. по ч. т. д.№1212/2021 г., I т. о., с аргументация, основана на предвиденото в чл. 71, ал. 1 ЗБН задължение на синдика на банката да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН/ одобрения от съда списък на приетите вземания, по които не са направени възражения/ с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и на тълкуване на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН, във вр. с ал. 2 на чл. 4; разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН, предвиждаща, че при извършване на разпределение на осребреното имущество подлежат на удовлетворяване и текущите публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други и разпоредбата на чл. 102 ЗБН, предвиждаща, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 ТЗ.

По отношение на безспорните по см. на чл. 70 ЗБН вземания, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3; вземанията, предмет на решение по чл. 20, ал. 4, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката; вземанията за разноски, присъдени в производствата по тези искове, както и вземанията за разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, в определение №67/15.02.2022 г. по ч. т. д.№1212/2021 г., I т. о., е изяснено, че за тях синдикът има задължение, съгласно чл. 71, ал. 1 ЗБН, да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН/одобрения от съда списък на приетите вземания, по които не са направени възражения/; Ако лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка, защитата на кредитора е чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 68 ЗБН - в отделно производство и в открито заседание с участие на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор; В това производство предмет на установяване не е съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност, доколкото съдът по несъстоятелността няма правомощията да указва на синдика да коригира списъка извън производството по чл. 68 ЗБН; Именно поради неоспоримостта на вземанията, за тях не се прилага редът по чл. 66 ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка, представяне на доказателства и постановяване на окончателно решение от синдика; не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите вземания, за да бъде подадено възражение срещу него.

В определение №67/15.02.2022 г. по ч. т. д.№1212/2021 г., I т. о., е изяснено кое вземане е безспорно по см. на чл. 70 ЗБН - неоспоримостта вземането произтича от установителното, съгласно чл. 69, ал. 2 ЗБН, действие за банката и за всички кредитори на несъстоятелността на влезлите в сила съдебни решения по чл. 20, ал. 4, чл. 65, ал. 2 и чл. 68, ал. 3 ЗБН.

По отношение на правните последици на влязлото в сила решение, с което се уважава иск по чл. 647 ТЗ, в решение №89/10.05.2016 г. по т. д.№720/2015 г., I т. о., е изяснено, че искът по чл. 647 ТЗ, който е конститутивен /и в редакцията преди изменението ДВ бр.20/2013 г., и в действащата/ е един от способите за попълване на масата на несъстоятелността и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредените от закона хипотези и очертани рамки. При уважаване на иска правните последици на извършените действия и сделки отпадат с обратна сила, но до този момент те са били действителни и валидно обвързващи страните. С уважаването на иск по чл. 647 ТЗ се констатира относителната недействителност и настъпва правната промяна - възстановяване на правното положение преди сключването на сделката или извършването на действието и се открива възможността чрез осъдителен иск да се иска връщане на даденото.

Следователно, влязлото в сила решение, с което - в производство с участието на синдика на банката в несъстоятелност, е уважен искът на кредитора, подал възражението, по чл. 647 ТЗ за обявяване за относително недействително учредяването на особен залог, няма установително действие за банката и за всички кредитори на несъстоятелността по отношение на правото на реституция на даденото по обявената за относително недействителна сделка, респ. на неговата равностойност. Респективно, вземането на кредитора, което е нововъзникнало след откриване на производството по несъстоятелност на банката, не е безспорно по см. на чл. 70 ЗБН.

Поради липсата на правна уредба в специалния закон /ЗБН/ относно предявяването на нововъзникнали след откриване на производството по несъстоятелност спорни вземания по отношение на банката в несъстоятелност, на основание чл. 612, ал. 2, изр. 2 ТЗ, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 688, ал. 3 ТЗ – само в частта, че тези вземания подлежат на предявяване, без частта „по реда на тази глава, тъй като в ЗБН е предвиден специален ред за предявяване на вземанията в производството по банкова несъстоятелност. За предявяването на подобни вземания на общо основание е приложим редът по Глава V ЗБН.