Dictum – Pro Bono – 1 август 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право; Търговско право, Търговски сделки
Въпрос
При оттегляне на офертата за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка след изтичане на срока по чл. 101, ал. 7 ЗОП от участника, който е класиран на първо място, обявен е за изпълнител, но е отказал да сключи предложения от възложителя договор за обществена поръчка, свободни ли са страните да определят неустойки/обезщетения за недобросъвестно водене на преговори по чл. 12 и чл. 13 ЗЗД, съответно чл. 290 и чл. 291 ТЗ или е недопустимо понасянето на такава отговорност, поради липсата на предвидени в ЗОП санкционни последици?
Отговор
В хипотеза на оттегляне на офертата за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка след изтичане на срока по чл. 101, ал. 7 ЗОП от участника, който е класиран на първо място, обявен е за изпълнител, но е отказал да сключи предложения от възложителя договор за обществена поръчка, ако страните са договорили изрично при взаимно съгласие определяне на дължимо обезщетение / неустойка/ за недобросъвестно водене на преговори, то същото е дължимо в договорените рамки, а ако не е договорено - при обща приложимост на чл. 12 ЗЗД- се дължи обезщетяване на реално понесената вреда, при спазване на принципите на чл. 2 ЗОП и специалните правила относно обема правомощия, свързани с възлагане на конкретната дейност.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Държавна и общинска собственост
Въпрос
Как следва да се определя пазарната цена на поземлен имот – държавна собственост с променено предназначение, при наличие на вписани сделки по смисъла на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС?
Отговор
Съгласно чл. 79, ал. 3, изр. 1 ЗГ (в редакция: ДВ, бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) при продажба на поземлен имот държавна собственост с променено предназначение от горска територия, министърът на земеделието, храните и горите възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на продавания имот. В Закона за горите няма легално определение на понятието "пазарна цена. Тъй като имотът вече не е в горска територия, но е държавна собственост, за него е приложимо понятието „пазарни цени“ по смисъла на т. 2, пар. 1а ДР ЗДС. Според посочената разпоредба „пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, като ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки, като при условия осредняването да се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпрос
Каква е разликата между непредпазливо деяние по чл. 11, ал. 3, предл. първо НК и случайно деяние по чл. 15 НК?
Отговор
Непредпазливото деяние по чл. 11, ал. 3, предл. първо НК и случайното деяние по чл. 15 НК се извършват от дееца, без той да е предвиждал общественоопасните последици.
В първия случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата.
Във втория случай (чл. 15 НК) деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Невъзможността за предвиждане на настъпването на резултата означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат