Dictum – Pro Bono – 30 юли 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Правен интерес; Облигационно право, Недействителност, Нищожност; Търговско право, Дружествено право, Търговски сделки
Въпроси
Наличието на активна легитимация на едноличен собственик на капитала на търговско дружество да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот на дружеството при твърдение, че с този договор се накърняват членствените му права?
Отговори
Принципно е налице правен интерес на собственика на капитала в качеството му на трето лице да предяви искове по чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност на сделка, сключена от търговското дружество, в което членува, когато правният интерес от предявяването на исковете е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени права в търговското дружество, които права са елемент от неговото членствено право.
Макар по предявения иск да не се формира сила на пресъдено нещо /СПН/ между двамата ответници – страни по сделката, или спрямо други трети лица /други акционери/, тъй като става въпрос за абсолютна нищожност, при наличието на която договорът не произвежда действие, вкл. не проявява вещноправен ефект, наличието или не на СПН е ирелевантно за възникването на нищожността на сделката.
Винаги, когато искът по чл. 26 ЗЗД е предявен от трето лице срещу страните по сделката, между последните не се формира СПН, но от това не може да се извежда липса на правен интерес от предявяването на иска от третото лице.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Какви са изискванията и критериите за реално използване на марка съгласно ЗМГО и практиката на Съда на Европейския съюз?
Отговор
Решение от 11 март 2003 г. на СЕС по дело С-40/01 е значимо за разбирането за понятието реално използване на марка и начина на неговото оценяване. От изложеното в точки 36 – 39, обобщени в точка 43 на решение от 11 март 2003 г., Ansul, С-40/01, EU: C: 2003: 145 за марката Minimax, е видно, че реалното използване на марката има при: 1.) използване на марката на пазара за стоките или услугите, защитени с марката и 2.) използване в съответствие с основната функция на марката – да гарантира на потребителя идентичност на стоките или услугите, като му позволи без всякаква вероятност от объркване да различава продукта или услугата от други, които имат друг произход. При преценката на реалното използване следва да се вземат предвид всички релевантни факти и обстоятелства, които установяват дали търговската експлоатация на марката е реална, и по-специално дали такова използване се разглежда като обосновано в засегнатия икономически сектор, за да се създаде или да се поддържа пазарен дял на стоките или услугите, защитени с марката. Това може да включва вземането предвид и на естеството на стоките или услугите, особеностите на засегнатия пазар и обхвата и честотата на използване на марката. Реалното използване на марката е действителното използване в съответствие с основната функция на марката, което не е символично и което гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите на потребителите, като им позволява, без никаква възможност от объркване, да разграничат продукта от други, които имат друг произход.
Възможност от объркване на потребителите е понятие, посочено в решение по дело С-40/01 на СЕС в контекста, че само ако една марка изпълнява основната си функция на марката - да гарантира на потребителя идентичност на стоките или услугите, като му позволи без всякаква вероятност от объркване да различава продукта или услугата от други, които имат друг произход, то реалното ползване на марката се счита за доказано. Следователно според СЕС двете понятия – реално ползване и възможност от объркване на потребителите са неразривно свързани и само марка, която позволява на потребителя без вероятност от объркване да я разграничи от други, може да се счита за реално ползвана. Ако има вероятност от объркване на потребителите, то не може безпротиворечиво да се направи извод, че представихте доказателства се отнасят до конкретна марка, която има собствена отличителност.
По отношение доказването реалното ползване на една марка законодателят не въвежда специални изисквания към доказателствата, ето защо доказването може да стане с всички позволени от закона доказателствени средства. Важното е установените с тях факти да са относими и в своята съвкупност да могат да дадат ясна представа за реално, не само символично и с цел запазване на правата, използване на съответната марка.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Общоопасни престъпления, Основни състави на производство, пренасяне, изготвяне, търговия и др. на наркотични вещества
Въпрос
Какви са правомощията на касационната инстанция за проверка на гласни доказателствени средства?
Отговор
ВКС не може да се намесва във вътрешното убеждение на решаващите съдилища и да изземва правомощията им по оценка на доказателствата и формирането на изводите по фактите на обвинението. Касационната инстанция контролира само юридическата правилност на проверяваните съдебни актове, която в случая не е нарушена.
В правомощията на касационната инстанция е да провери дали използваните от решаващите съдилища гласни доказателствени средства, въз основа на които е формирано вътрешното им убеждение по фактите на обвинението са от една страна процесуално годни да послужат като източник на доказателства и от друга дали в случай на противоречия между отделните доказателствени източници волята на съда за кредитирането на едни от тях е законосъобразно мотивирана по начин, който позволява да се провери правилността на формиране на фактическите му изводи, за които тези доказателства са послужили.
Оспорването на свидетелските показания относно тяхната достоверност, което по естеството си сочи на необоснованост е недопустимо пред касационната инстанция при редовния касационен контрол, тъй като необосноваността не се включва в пределите на касационната проверка по чл. 348, ал. 1 НПК.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат