Dictum – Pro Bono – 22 юли 2025 г.

Установеното от заключенията на съдебно-сексологичните експертизи, че подсъдимият е хетеросексуален тип, не може да опровергае обвинението и да оправдае твърдяната от касатора липса на елементи, необходими за обективно съставомерно поведение по чл. 157, ал. 7, в. ал. 1 НК, тъй като от значение за това са категорично установените действия с подчертано сексуален характер, извършени от дееца срещу половата неприкосновеност на лице от същия (мъжки) пол при ясната представа на дееца за липсата на съгласие от страна на жертвата. Принципно експертизата по своята характеристика е особен способ на доказване – тя не е нито доказателство, нито доказателствено средство. Чрез нея, използвайки специалните знания на експерти от определена област на науката и техниката, се правят изводи от едни известни по делото факти за други, които не са известни и за които именно са необходими специалните знания на вещите лица.

По-важно в случая е не каква е сексуалната ориентация на подсъдимия, а дали извършените от него действия осъществяват състава на коментираното престъпление против личността на пострадалото момче. На този въпрос правилно въззивният съд е отговорил положително със съображения, които напълно се споделят от ВКС и е безпредметно да се повтарят. За пълнота на изложението следва да се посочи, че изводите на контролирания съд за довършено престъпление по чл. 157, ал. 7, вр. ал. 1 НК са съответни на практиката на ВКС относно посочения престъпен състав, която отхвърля довършеността на престъплението да се обвързва с явно манифестирано полово (в смисъл на физиологично) удовлетворение, при това само на дееца, не и на жертвата. В тази насока е например Решение №448/29.11.2023 г. по н. д. №924/2023 г., първо н. о. на ВКС, съгласно което никога законодателят не е свързвал довършеността на едно престъпление от раздел VІІІ на глава Втора НК с достигането или не на удовлетворение от извършителя. Физиологичната кулминация на извършителите на престъпления свързани с разврат никога не е била от значение за това дали едно престъпление е довършено или е останало във фазата на опита. Дали извършителят се е удовлетворил във физиологичен аспект, неслучайно е останало извън полезрението на законодателя и е от значение за други обстоятелства, но не и за това дали престъплението е довършено или не. Няма никакво правно значение, след като деецът, било то мъж или жена, е извършил действията, които по естеството си водят до полово удовлетворение, дали наистина го е постигнал, деянието винаги е довършено. Нещо повече, тъй като човешките прояви са изключително многообразни, възможна е хипотеза, при която, чрез сила или заплашване, или използване на зависимост или надзор, или с лице, лишено от възможност за самоотбрана, деецът да извърши хомосексуални действия, с които да цели да постигне или постигне полово удовлетворение на пострадалото лице, което не желае това или няма възможност да прояви собствена воля на нежелание, без деецът да търси собствено физиологично удовлетворение при всички случаи. Това деяние също попада в състава на чл. 157 НК и с положителност може да се заключи, че ще бъде довършено престъпление, осъществено от обективна и субективна страна, като изключително важно е да се отбележи именно това, общественоопасните последици – засягането на половата неприкосновеност на личността, са изцяло настъпили, а те винаги настъпват при извършване на тези действия, независимо от това дали деецът ще получи или не полово удовлетворение.