всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 21 юли 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Граждански процес, Въззивно производство; Вещно право, Придобивна давност; Наследствено право

Въпрос

Когато възникне съсобственост върху недвижим имот на основание наследяване, като фактическата власт върху имота се упражнява само от един от наследниците, какви действия следва да предприеме този наследник, за да придобие собствеността върху целия имот. Срещу кого трябва да бъдат насочени тези действия?

Отговор

В Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., ОСГК, е прието, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава права и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държанието им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

В практиката на ВКС се приема, че извършването на подобрения и преустройства от владеещия съсобственик в общия имот не е достатъчно, за да се приеме, че по този начин той демонстрира владение върху частта на невладеещия собственик. Промяната в намерението за своене на чуждите идеални части следва да стане чрез действия, препятстващи и отблъскващи възможността останалите съсобственици да упражняват фактическа власт върху имота, както и тази промяна да е станала тяхно достояние.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Обществени поръчки

Въпроси

Допустимо ли е техническата спецификация да включва изисквания, които не попадат в легалната дефиниция на „техническа спецификация“ по смисъла на пар. 2, т. 54, б. б от ДР на ЗОП?

Създават ли изискванията за „качествено и навременно изпълнение“ и „подробно и реалистично планиране“ от техническото предложение необосновани пречки пред конкуренцията, нарушавайки чл. 49, ал. 1 ЗОП?

Следва ли органът по обжалване да се съобрази с формалното наименование на частта от документацията като „техническа спецификация“ или с действителното съдържание на включените изисквания при преценката за съответствие с изискванията на ЗОП?

Отговори

Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗОП техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Разпоредбата на ал. 2 съдържа забрана техническите спецификации да съдържат конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти. По изключение, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1, се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите „или еквивалентно/и“.

Легална дефиниция на понятието „техническа спецификация“ дава пар. 2, т. 54, б. б ДР ЗОП: спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието.

Изискванията за „качествено и навременно изпълнение на дейностите от предмета на поръчката и „подробно и реалистично“ съдържание на план-графика не се нуждаят от дефиниция, а преценката за съответствие следва да бъде извършена комплексно въз основа на цялото съдържание на техническото предложение и приложения към него план-график. Междинните срокове са предмет на план-графика, който се изготвя от участника, а не на техническата спецификация. Изискванията за „качествено и навременно изпълнение на дейностите от предмета на поръчката и „подробното и реалистичното“ им планиране, макар и формално инкорпорирани в частта от документацията, озаглавена „техническа спецификация“, не попадат в дефиницията, дадена в пар. 2, т. 54, б. б ДР ЗОП, поради което извършените от органа фактически установявания не кореспондират на сочената като нарушена разпоредба на чл. 49, ал. 1 ЗОП.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Наказателен процес, Доказване; Престъпления против личността, Убийство, Убийство по чл. 115 НК

Въпрос

Има ли процесуална пречка полицейски служители да бъдат разпитвани в качеството на свидетели за факти и обстоятелства, които са възприели лично, включително и ако тези обстоятелства са им станали известни във връзка със службата им?

Отговор

Принципно няма процесуална пречка полицейски служители да бъдат разпитвани в качеството на свидетели- но само за факти и обстоятелства, които са възприели лично. Няма процесуална забрана тези обстоятелства да са им станали известни във връзка със службата им.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК е относима само за показанията на полицейските служители, в които се съдържа информация, която им е станала известна в резултат на комуникация с друго лице, което впоследствие е привлечено като обвиняем. За приложимостта на чл. 118, ал. 2 НПК няма значение мястото, на което е осъществена комуникацията, начина на извършването й, това дали лицето се е намирало в дома си или е било задържано или повода, по който полицейските служители са комуникирали с него. Значение има единствено това, че придобитата информация е производна по своя характер (не е лично възприета от свидетеля) и чрез разпита му се заобикаля процесуалния ред за депозиране на обяснения от срана на обвиненото лице.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изводите, че показанията на обсъжданите свидетели не могат да бъдат ползвани за установяване на авторството на подсъдимия е и това, че те са идентични и очевидно протоколите им за разпит са били оформени не въз основа на действителните им показания, а чрез копирането им. Касационният съд приема, че е нормално тези свидетели да депозират близки по съдържанието си показания, но е невъзможно да използват едни и същи изрази и данни, употребени в една и съща поредност.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат