Dictum – Pro Bono – 18 юли 2025 г.

Принципно, позоваването на съдебната практика е допустимо, но когато става дума за определяне на наказание и начина на неговото изтърпяване, винаги следва да се държи сметка за индивидуалните особености на конкретно разглеждания случай.

Прилагането на института по чл. 66, ал. 1 НК, както неведнъж е подчертавано, е въпрос, който винаги е строго конкретен и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предпоставките, предвидени в закона.

Неблагоприятните последици за частния обвинител от трагичната и преждевременна смърт на родител, на което акцентира частното обвинение в съдебното заседание, е неоспорим факт. Преценката обаче за личната обществена опасност на дееца не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерните последици. Поисканото в тази връзка ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е напълно разбираемо в житейски аспект и в контекста на неизмеримата загуба на частния обвинител като син на жертвата. Общественоопасният резултат в правен аспект е обхванат от престъпния състав и на самостоятелно основание също не може да изключи безусловно възможността за приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

Реализирането на целите по чл. 36 НК безспорно е една от основните предпоставки за прилагането на коментирания институт. В тези случаи законът поставя акцент върху поправянето и превъзпитанието на дееца, тоест върху индивидуалната претенция на наказанието. Разбира се, това не означава игнориране на неговата общопревантивната функция, но тя не трябва и да има приоритет при обсъждане на предпоставките за приложението на чл. 66 НК.

Неоснователен е доводът за конфликт между условното осъждане на подсъдимия и очакваното въздействие върху останалите членове на обществото, обоснован от широкото разпространение на престъпленията по транспорта. Ръстът на тези престъпления е факт, отбелязван нееднократно в съдебната практика, но това не би могло само по себе си да обуслови извод да се отхвърли условното осъждане, като се игнорират всички останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализирането на наказателната принуда, която следва да се приложи спрямо подсъдимия в конкретното наказателно производство. В дейността си по индивидуализация на наказанието на плоскостта на начина на изтърпяването му съдът отчита не само обществената опасност на престъплението от определен вид, а и специфичната обществена опасност на разглежданото деяние и деец, обусловени от доказателствата, а не с оглед външни за делото съображения. Тревожната статистика за транспортните произшествия изисква съответна по интензивност държавна принуда, но тя не би могла да изключи правилата, по които се определя справедливо наказание.

Приложението на чл. 66, ал. 1 НК не противоречи и на генералната превенция. Целите на наказанието по чл. 36, ал. 1, т. 3 НК могат да се реализират и чрез условното осъждане, тъй като се запазва през целия изпитателен срок възможността наложената санкция да бъде приведена в изпълнение. Тази съпътстваща института реална заплаха към подсъдимия, ако той не мотивира поведение към стриктно спазване на закона и към въздържане от бъдещи неправомерни прояви, притежава потенциал да реализира въздействие както върху него, така и върху другите членове на обществото. Постигането на генералната превенция не може да се отъждествява единствено и само с налагане на ефективни наказания на лицата, причинили съставомерен резултат при управление на МПС в нарушение на правилата за движение, защото само справедливото по размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни превантивната функция на наказателноправната репресия. Правилна е преценката на съда, че съществено значение за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция има и кумулативното наказание, свързано с лишаването на Т. от правото да управлява моторно превозно средство. Срокът на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, който в случая е отмерен в максимално допустимия съобразно чл. 49, ал. 2 НК, подсилва поправителния и възпитателен ефект на комплексната санкция.