всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 18 юли 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Семейно право

Въпрос

Следва ли при спор за трансформация, ищецът да доказва правното основание за придобиване на паричните средства по негов личен влог?

Отговор

Съгласно разясненията в мотивите към ТР №2/2022/20.01.2025 г. по тъл. д.№2/2022 г. на ОСГК на ВКС, основанието за изключването на вещните права, придобити по наследство или по дарение, от обхвата на СИО е строго личният характер на придобиването при отсъствието на задължение за насрещна престация от надарения. При наличие на трансформация изобщо не възниква СИО. Когато цената на придобития недвижим имот е платена със средства от влог на единия съпруг, който по силата на действащия СК не е СИО, а е личен, трансформация би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат от осребряването на имущество, за което законът допуска трансформация. В обхвата на подлежащото на трансформиране лично имущество попадат вещните права по чл. 22, ал. 1 СК - вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство, по дарение или по реда на чл. 505, ал. 1 и ал. 2 ГПК - когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху частта на другия съпруг от вещ СИО. Като възможни източници за трансформация, поради строго личният характер на придобиването при отсъствието на задължение за насрещна престация, са приети и средствата, придобити като награди, печалби от лотария, обезщетения за неимуществени вреди в резултат от претърпяно непозволено увреждане. На още по-голямо основание трансформацията е допустима и за вещните права, по отношение на които с влязло в сила решение по иск по чл. 21, ал. 4 СК е признато за установено, че другият съпруг няма принос в придобиването им.

Средствата, придобити от студентска бригада са идентични на средствата, получени като трудово възнаграждение. Ако не са придобити преди сключване на брака, те не са посочени като основание за трансформация на лично имущество /не са дарение или наследство/, поради което не са основание за трансформиране в лично имущество на получилият ги съпруг. Трудовото възнаграждение не е СИО, както и влоговете, но те не са посочени и като лично имущество в чл. 22 СК и те са основание за трансформация по чл. 23 СК. /В този смисъл виж мотивите към ТР №2/2022/20.01.2025 г. по тъл. д.№2/2022 г. на ОСГК на ВКС./ Законът отчита, че задълженията на съпрузите по време на брака, посочени в чл. 17 СК са комплексни и дейността на единия съпруг, включително и трудовата такава, съдейства или улеснява развитието на другия и обратно и осигурява благополучието на семейството.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Данъчен процес

Въпроси

Какъв е правният режим за избор между публичен изпълнител и частен съдебен изпълнител при събиране на общински вземания?

Следва ли да се заплаща авансова такса от взискателя – общината, при образуване на изпълнително производство чрез частен съдебен изпълнител?

Представлява ли подаването на молба от длъжностно лице на общината до частен съдебен изпълнител административно действие, подчинено на принципа на власт и подчинение?

Отговори

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

На общината е предоставено правото да избере дали да се обърне към публичен изпълнител или частен съдебен изпълнител за събиране на вземането по отменения впоследствие АУЗД. При образуване на изпълнителното дело, съобразно чл. 80 ЗЧСИ таксата се заплаща авансово. Според чл. 81 ЗЧСИ дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.

При подаване на молбата за образуване на изпълнително производство длъжностното лице от общината, подало молбата до ЧСИ не действа в качеството си на административен орган, а в качеството си на представляващ взискателя, който отправя искане до орган на изпълнението за предприемане на действия по принудително удовлетворяване на съществуващо притезание. При сезирането на ЧСИ от страна на общината липсва присъщия за административните правоотношения елемент на власт и подчинение между настоящия ищец и общината.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Наказателно право - Обща част; Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи

Въпроси

Може ли преценката за личната обществена опасност на дееца да се основава единствено върху тежестта на съставомерните последици?

Има ли конфликт между условното осъждане на подсъдимия и очакваното въздействие върху останалите членове на обществото, обоснован от широкото разпространение на престъпленията по транспорта?

Отговори

Принципно, позоваването на съдебната практика е допустимо, но когато става дума за определяне на наказание и начина на неговото изтърпяване, винаги следва да се държи сметка за индивидуалните особености на конкретно разглеждания случай.

Прилагането на института по чл. 66, ал. 1 НК, както неведнъж е подчертавано, е въпрос, който винаги е строго конкретен и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предпоставките, предвидени в закона.

Неблагоприятните последици за частния обвинител от трагичната и преждевременна смърт на родител, на което акцентира частното обвинение в съдебното заседание, е неоспорим факт. Преценката обаче за личната обществена опасност на дееца не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерните последици. Поисканото в тази връзка ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е напълно разбираемо в житейски аспект и в контекста на неизмеримата загуба на частния обвинител като син на жертвата. Общественоопасният резултат в правен аспект е обхванат от престъпния състав и на самостоятелно основание също не може да изключи безусловно възможността за приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

Реализирането на целите по чл. 36 НК безспорно е една от основните предпоставки за прилагането на коментирания институт. В тези случаи законът поставя акцент върху поправянето и превъзпитанието на дееца, тоест върху индивидуалната претенция на наказанието. Разбира се, това не означава игнориране на неговата общопревантивната функция, но тя не трябва и да има приоритет при обсъждане на предпоставките за приложението на чл. 66 НК.

Неоснователен е доводът за конфликт между условното осъждане на подсъдимия и очакваното въздействие върху останалите членове на обществото, обоснован от широкото разпространение на престъпленията по транспорта. Ръстът на тези престъпления е факт, отбелязван нееднократно в съдебната практика, но това не би могло само по себе си да обуслови извод да се отхвърли условното осъждане, като се игнорират всички останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализирането на наказателната принуда, която следва да се приложи спрямо подсъдимия в конкретното наказателно производство. В дейността си по индивидуализация на наказанието на плоскостта на начина на изтърпяването му съдът отчита не само обществената опасност на престъплението от определен вид, а и специфичната обществена опасност на разглежданото деяние и деец, обусловени от доказателствата, а не с оглед външни за делото съображения. Тревожната статистика за транспортните произшествия изисква съответна по интензивност държавна принуда, но тя не би могла да изключи правилата, по които се определя справедливо наказание.

Приложението на чл. 66, ал. 1 НК не противоречи и на генералната превенция. Целите на наказанието по чл. 36, ал. 1, т. 3 НК могат да се реализират и чрез условното осъждане, тъй като се запазва през целия изпитателен срок възможността наложената санкция да бъде приведена в изпълнение. Тази съпътстваща института реална заплаха към подсъдимия, ако той не мотивира поведение към стриктно спазване на закона и към въздържане от бъдещи неправомерни прояви, притежава потенциал да реализира въздействие както върху него, така и върху другите членове на обществото. Постигането на генералната превенция не може да се отъждествява единствено и само с налагане на ефективни наказания на лицата, причинили съставомерен резултат при управление на МПС в нарушение на правилата за движение, защото само справедливото по размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни превантивната функция на наказателноправната репресия. Правилна е преценката на съда, че съществено значение за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция има и кумулативното наказание, свързано с лишаването на Т. от правото да управлява моторно превозно средство. Срокът на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, който в случая е отмерен в максимално допустимия съобразно чл. 49, ал. 2 НК, подсилва поправителния и възпитателен ефект на комплексната санкция.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат