Dictum – Pro Bono – 9 юли 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право; Граждански процес, Допустимост
Въпрос
Налице ли е правен интерес и допустим ли е насрещен отрицателен установителен иск за собственост на същия имот, който е предмет и на първоначалния отрицателен установителен иск, когато и двете страни по спора се легитимират с констативни нотариални актове за същия имот?
Отговор
Съгласно ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/2012 г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При отрицателния установителен иск за собственост предметът на делото е правото на собственост на ответника върху спорния имот и затова той следва да докаже своето право, като изчерпи всички възможни придобивни основания. В практиката на ВКС се приема, че отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост е равнозначно на уважаване на положителен установителен иск на ответника срещу ищеца, при което се формира сила на пресъдено нещо, че ответникът е носител на правото на собственост.
Когато и двете страни по предявен отрицателен установителен иск за собственост притежават констативни нотариални актове за спорния имот е налице евентуален интерес от насрещен отрицателен установителен иск – той ще бъде допустим, в случай че първоначалният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен. Тогава ще се формира сила на пресъдено нещо, че ответникът е собственик на спорния имот, но това няма да бъде основание за съда да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт на ищеца. Такъв правен резултат ще се постигне само ако ответникът по първоначалния отрицателен установителен иск е предявил насрещен отрицателен установителен иск. Когато първоначалният иск бъде отхвърлен, а насрещният – уважен, съдът ще може да отмени констативния нотариален акт на първоначалния ищец /ответник по насрещния иск/ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и тази последица ще стане известна на всички лица чрез вписване на решението по насрещния отрицателен установителен иск по партидата на ответника /ищеца по първоначалния иск/. Именно възможността да се постигне отмяна на нотариалния акт на първоначалния ищец прави допустим насрещния отрицателен установителен иск, тъй като уважаването на първоначалния иск не може да доведе до такава последица.
Без отмяна на нотариалния акт на първоначалния ищец защитата на първоначалния ответник не може да бъде пълна, въпреки че със сила на пресъдено нещо той ще бъде признат за собственик на имота. Отмяната на нотариалния акт на първоначалния ищец може да бъде постигната само ако бъде разгледан насрещният отрицателен установителен иск. Този иск може да бъде съединен с първоначалния при условията на евентуалното съединяване и съдът ще бъде длъжен да го разгледа само ако първоначалният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен. В обратната хипотеза, ако първоначалният отрицателен иск бъде уважен, със сила на пресъдено нещо ще бъде отречено правото на собственост на ответника и той действително няма да има правен интерес от насрещен отрицателен установителен иск.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Пазарни и секторни регулации, Транспорт
Въпроси
Какви са правните основания за прилагането на принудителни административни мерки при извършване на обществен превоз на пътници без изискуемите лиценз или удостоверение?
Явява ли се превозът на пътници със собствен автомобил срещу възнаграждение дейност, попадаща в обхвата на понятието „обществен превоз на пътници“ по смисъла на Закона за автомобилните превози?
Отговори
Съгласно чл. 6, ал. 1 Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП. Посочените от административния орган правни основания за прилагане и на двете ПАМ изискват от фактическа страна да бъде установено, че е извършен обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността. По определението на пар. 1, т. 2 ДР ЗАвП „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на пар.1, т. 1 ЗАвтП ясно регламентира, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Убийство, Лишаване от живот при професионална непредпазливост
Въпрос
Може ли пострадалият да бъде обезщетен два пъти за едни и същи вреди?
Отговор
Това, че деянието покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД, предполага да се реализира отговорност за вреди от непозволено увреждане. В случая, ищците са решили да водят исков процес по чл. 45 ЗЗД, паралелно с предявяване на претенция за обезщетение въз основа на застраховка „трудова злополука и иск срещу работодателя, основан на чл. 200 Кодекса на труда. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда: срещу прекия причинител с иск по чл. 45 ЗЗД или срещу работодателя с иск по чл. 200 КТ. За едни и същи вреди обаче той не може да бъде обезщетен два пъти. Когато на пострадалия е изплатено обезщетение въз основа на застраховка „трудова злополука, платената сума следва да бъде приспадната от обезщетението по чл. 45 ЗЗД. Съдебната практика е изяснила, че вредата се смята обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение, а когато е налице реално плащане в пълния размер на вредата.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат