Dictum – Pro Bono – 30 юни 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
От кой момент започва да тече погасителната давност за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато последният ден на неизпълнение на задължението за издръжка и гледане предхожда момента на смъртта на прехвърлителя (когато приобретателите са възобновили или са започнали да изпълняват задълженията си в период от време преди смъртта на прехвърлителя)?
Отговор
Когато последният ден на неизпълнение на задължението за издръжка и гледане предхожда момента на смъртта на прехвърлителя (когато приобретателите са възобновили или са започнали да изпълняват задълженията си в период от време преди смъртта на прехвърлителя) правото на иск за разваляне на договора в съответната част от наследниците на прехвърлителя се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 5 ЗЗД и трайно установената съдебна практика по нейното приложение, правото на прехвърлителя да иска разваляне на договора се погасява с 5 – годишна погасителна давност, считано от всеки ден неизпълнение. Последният ден за изпълнение /неизпълнение на договора е датата на смъртта на кредитора - прехвърлител, след тази дата задължението за издръжка и грижи се прекратява и настъпва правоприемство в лицето на наследниците на кредитора на правото им да предявят иск за разваляне на договора поради неизпълнението му спрямо наследодателя. Преди датата на смъртта на наследодателя – кредитор, за наследниците не съществува правото на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което и погасителната давност за предявяване на този иск от наследник е датата на откриване на наследството – т. е. датата на смъртта на наследодателя.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък върху доходите на физическите лица
Въпроси
Какъв е правният режим на дневните командировъчни пари, изплащани при командироване на шофьори в чужбина, и кога те формират облагаем и осигурителен доход?
Допустимо ли е превишението над нормативно определения двукратен размер на дневните командировъчни пари да бъде третирано като част от трудовото възнаграждение, подлежащо на облагане с данък и осигурителни вноски?
Отговори
Правото на дневни пари при командироване на лица, наети по трудово правоотношение, е регламентирано в чл. 215 КТ.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5, б. б ЗДДФЛ от облагаемия доход от трудови правоотношения е изключена стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. По силата на чл. 1, ал. 8, т. 1 Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт. От тези разпоредби следва, че изключването на дневните командировъчни пари от облагаемия доход по трудово правоотношение по ЗДДФЛ и от осигурителния доход по чл. 6, ал. 2 КСО, е ограничено по размер - до двукратният им размер, посочен в нормативен акт. Съгласно чл. 31, ал. 1 Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, размерът на командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни средства - шофьори и стюардеси при автомобилни превози, се определя на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуални ставки, посочени приложения №3 на наредбата.
Облагаемият доход по чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ и елементите на възнаграждението, върху което са дължими задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО, УПФ, ППФ и ЗО включват превишението /положителната разлика/ между изплатените по банков път суми за командировки и размера на изплатената заплата и максималния размер на командировъчните пари, който съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗДДФЛ не се включва в облагаемия оборот и върху който не се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Длъжен ли е въззивният съд всякога да излага в документално-словесен вид анализ и оценка на доказателствата?
Необходимо ли е да са направени възражения пред въззивния съд, за да е длъжен той да излага анализ и оценка на доказателствата?
Каква степен на яснота и убедителност е необходима във въззивния акт, за да се проследи процесът на формиране на вътрешното убеждение на съда?
Отговори
Липсата на детайлно обсъждане на показанията поотделно и в съвкупността им не бележи порок във въззивната дейност, защото, както и друг път ВКС е посочвал, макар тази дейност да съчетава правомощията на първостепенния съд при решаването на делата с контролните функции на проверяваща инстанция, въззивният съд не е длъжен всякога да излага в документално-словесен вид анализ и оценка на доказателствата, когато пред него не са направени възражения в тази насока, когато не приема нови фактически положения, различни от установените от първостепенния съд и щом констатира, че този съд качествено се е справил с доказателствения анализ и споделя изложените от него съображения. Достатъчно е от въззивния акт да е ясно видимо, че съдът е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на правилността на оспорената пред него присъда и волята му да е заявена по достатъчно ясен и убедителен начин, позволяващ проследяване на процеса на формиране на вътрешното му убеждение.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат