Dictum – Pro Bono – 27 юни 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Етажна собственост
Въпрос
Длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане на отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от един от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата и длъжен ли е съдът сам да определи правното основание на възникналите между страните облигационни отношения, като изхожда от твърдените от ищеца факти?
Отговор
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряването на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба, но и в съответствие на установеното по делото, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск, както и че отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, като ако някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на общото събрание и без съгласието на останалите етажни собственици, но с тяхно знание и непротивопоставяне, може да претендира на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от направените полезни разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако общите части са подобрени против волята на останалите етажни собственици, последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД.
Претенцията на етажен собственик, направил разноски за общи части, почива на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Нормата на чл. 41 ЗС въвежда общото правило, че етажните собственици участват в разходите по поддържане, възстановяване или подобряване на общите части съразмерно с дела си от тях. Същото правило е въведено и с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС. Неспазването на изискването на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС необходим ремонт на общи части да се извърши от етажен собственик без взето решение на общото събрание, но след уведомяване на управителя и ако общо събрание не е свикано в едномесечен срок, не лишава извършилия ремонта от правото да претендира обезщетение от останалите етажни собственици за настъпилото неоснователно обогатяване. Отношенията може да се уредят доброволно по реда на чл. 46, ал. 6, изр. 2 ЗУЕС (по решение на общото събрание одобрените суми да се възстановят или да се прихванат от дължимите вноски към фонд „Ремонт и обновяване, ако такъв е създаден) или по съдебен ред, чрез предявяване на иск. Последователно проведеният в позитивната ни нормативна уредба принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване означава, че етажен собственик може да претендира не само разноските за необходим ремонт, но и всички други разноски, които е направил за общи части и които са довели до обогатяване на другите етажни собственици (независимо дали чрез спестени от тях разходи или поради увеличаване стойността, респ. използваемостта на общите части, а оттам и на самостоятелните обекти в сградата) и без взето решение на общото събрание. Ако е налице решение на общото събрание за извършване на ремонта, но разходите са направени от един или някои от етажните собственици, тогава правната квалификация на иска е чл. 30, ал. 3 ЗС тъй като останалите етажни собственици са дали съгласие за ремонта на обща част. Ако решение на общото събрание липсва, тогава правната квалификация е по чл. 61 ЗЗД.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Съответства ли Наредба №8121з-941/27.07.2022 г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози в Министерството на вътрешните работи на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за нормативните актове относно финансовата обосновка и очакваните резултати от прилагането ѝ?
Налице ли е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на Наредба №8121з-941/27.07.2022 г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози в Министерството на вътрешните работи, което да обоснове нейната отмяна?
Отговори
От данните по делото безспорно е установено, че Наредба №8121з-941/27.07.2022 г. е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на вътрешните работи и първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че същата е издадена от компетентен орган. Жалбата на сдружението срещу нея е процесуално допустима, тъй като е била насочена срещу надлежно обнародван подзаконов нормативен акт, който е влязъл в сила в хода на съдебното производство.
Съдът е извършил верни фактически установявания въз основа на събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорената наредба поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при нейното издаване. От съдържанието на мотивите към проекта за приемането й съдът е констатирал, че органът - издател не е спазил изискването по чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА да посочи финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива.
Изявлението на органа в мотивите към проекта на акта, че за прилагането на наредбата не се изисква осигуряване на допълнителни финансови средства, правилно е възприето от съда като неизпълнение на законовото изискване за посочване на финансовите средства, необходими за прилагане на оспорения подзаконов нормативен акт.
Разходите за провеждане на изследванията за установяването на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози, съгласно предвиждането на чл. 7, ал. 5, т. 1 Наредба №8121з-941/27.07.2022 г., е за сметка на бюджета на МВР. Това е свързано с разходване на обществени средства, за чийто прогнозен размер не се съдържа никаква информация в мотивите към проекта на наредбата. Направени са изчисления, че същите възлизат на 655 200 лева, респ. 462 000 лева, като е поискано уточняване необходимостта от евентуално осигуряване на допълнителни финансови средства Дирекция „Планиране и управление на бюджета в МВР, но предвид липсата на отговор, в мотивите на проекта на наредбата е посочено, че финансови и други средства няма да бъдат необходими за прилагането на новата наредба. Това противоречи на установения от самата работна група размер на разходите, както и на твърдението в касационната жалба за извършен анализ за установяване, че прилагането на наредбата може да бъде осигурено в рамките на утвърдения бюджет на МВР. Данни за извършването на такъв анализ не се съдържат по преписката, поради което няма как да бъде прието, че такъв е бил правен.
Освен това, по отношение на очакваните финансови резултати, в мотивите и останалите документи по преписката също няма никакво изложение.
Липсата на информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проекта на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, обосновават извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна.
Не може да бъде споделено възражението, че чрез посочване в мотивите към проекта за приемане на наредбата, че за прилагането й не се изисква осигуряването на допълнителни финансови средства, са спазени дадените от Министерство на финансите Насоки за подпомагане процеса по изготвяне на финансови обосновки към проектите на актове на Министерски съвет, ДР №4/07.02.2019 г.
На първо място, тези насока са относими към актове на друг орган, а не на министъра на вътрешните работи. Второ, приложението им не е обосновано нито в хода приемането на наредбата - няма такива данни по преписката, нито се е твърдяло от ответния орган в производството пред първоинстнационния съд. Трето, в самите насоки - абзац 4 от Общата част, е посочено, че за проектите на актове, разглеждани от Министерски съвет, които не оказват въздействие върху държавния бюджет, се изготвя финансова обосновка, съгласно Приложение №2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. б от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Такава финансова обосновка в случая няма данни да е правена и то във формата по посоченото Приложение №2.2.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Следва ли да бъде възобновено наказателното производство по реда на чл. 423 НПК, когато материалите от досъдебното производство са унищожени и съдът не може да прецени дали осъденият е бил привлечен като обвиняем и за какво престъпление?
Налице ли са основания за провеждане на задочна процедура, когато липсва предявяване на обвинението по предвидения в закона процесуален ред?
Какви хипотези обосновават обсъждане на решението на СЕС 135/2025 г. относно възможността за провеждане на задочно наказателно производство?
Отговори
Нормата на чл. 423 НПК, която предвижда задължително възобновяване на производството, водено в отсъствие на привлеченото към наказателна отговорност лице по реда на чл. 269, ал. 3 НПК, освен ако му е било предявено обвинението и той се е укрил, което е довело до невъзможност да се изпълни процедурата по чл. 247в НПК или след изпълнението й не се е явил в съдебно заседание. Преценката за наличието на тези предпоставки задължително следва да бъде направена едва когато се установи, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и обвинението му е било предявено по предвидения в закона процесуален ред. Липсата на такова предявяване прави безпредметна проверката за съществуването на основанията за провеждането на задочна процедура, тъй като и националното ни право и множество международни правни актове (сред които и посочената от защитата Директива 2016/343) изключват възможността наказателно производство да се развие изцяло неприсъствено за осъденото лице.
След унищожаването на всички материали, включени в досъдебното производство за съда е невъзможно да прецени дали осъденият е бил привлечен като обвиняем и за какво престъпление, както и дали обвинението му е било предявено по реда на чл. 219, ал. 4 НПК. При невъзможността да се изключи хипотезата, в която наказателното производство е проведено изцяло неприсъствено за касационният съд не съществува друга възможност освен да уважи направеното искане, да възобнови наказателното производство, да отмени влязлата в сила осъдителна присъда и да върне делото за ново разглеждане. Производството по делото следва да бъде върнато в неговата начална фаза- досъдебното производство, тъй като следва да бъдат повторени действията по привличане на обвиняем и предявяване на обвинението.
Касационният съд намира за безпредметно да обсъжда всички доводи, свързани с постановеното решение на СЕС 135/2025 г., тъй като същите се отнасят до възможността да бъде проведено задочно наказателно производство, когато обвиняемият е бил уведомен за повдигнатото му обвинение, а в случая за това изобщо няма данни и основанието за възобновяване следва директно от разпоредбата на чл. 423 НПК.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат