Dictum – Pro Bono – 25 юни 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
В производство по чл. 128, ал. 1 СК по какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне на мерки за лични отношения между баба и малолетната й внучка и задължен ли е съдът да събере служебно доказателства, необходими за формиране на преценката му какъв е най-добрия интерес на детето?
Отговор
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Посочената разпоредба, отразявайки традиционните отношения между поколенията в българското семейство, урежда самостоятелна категория семейни отношения, отделна от тази между родители и дете. Изключителен критерий за определянето на мерки за лични отношения между внуци и техните прародители е изследването на интереса на детето. В трайната практика на ВКС се приема, че интерес на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува не само с родителите си, а и с роднините си от майчина и бащина страна, като по този начин получава приемане и подкрепа, има възможност да придобива опит в различни житейски ситуации и по отношение на различни възрастови групи. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му.
За да бъде направена преценка за най-добрия интерес на детето следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното отглеждане и възпитание на детето, за създаване на трудовите му навици и изграждането му като съзнателна личност. Съгласно пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. В този смисъл в производството по чл. 128 СК съдът следва във всеки конкретен случай да установи конкретните обстоятелства, преди да определи подходящите мерки за лични отношения на внучето с неговата баба, а именно: възрастта на детето, нивото на неговото физическо и емоционално развитие, отношението му към бабата, нейните качества да отглежда и възпитава детето, както и влиянието, което тя би могла да му окаже.
Възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба/дядо са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени мерките по чл. 128 СК. В хипотеза, в която продължително време не са осъществявани контакти между дядо/баба и внуче, за да не възникне неоправдан риск, съдът –ако прецени, че въпреки прекъсването, контактите са в интерес на детето – следва да определи защитни мерки, които да включват осъществяване на контакти в присъствието на определено лице или на определено място. Следователно, във всеки конкретен случай е необходимо извършването на съвкупна преценка въз основа на многостранен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани с оглед на висшия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно. В изпълнение на това си задължение, с оглед указанията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение №1/2013 по т. д. №1/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен служебно да събере необходимите доказателства за правнорелевантните факти за спора, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства, без ограничения във времето. Когато съдът следва да гарантира правата на уязвими лица, чиято закрила е от обществен интерес, неговите действия не могат да бъдат обусловени само от волята на страните в производството, нито от процесуалното им поведение, включително и при разглеждане на делото във въззивна инстанция. За да прецени най-добрия интерес на детето, съдът следва служебно да назначи експертиза и изслуша заключение на вещо лице при нужда от специални познания във връзка с анализирането на всички обстоятелства, имащи отношение към правилното отглеждане и развитие на детето и възможния ефект от контактуването му с неговата баба.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Пазарни и секторни регулации, Енергетика
Въпрос
На какво основание операторът на електропреносната мрежа може да откаже присъединяване на нов обект на производител на електрическа енергия съгласно чл. 116 от Закона за енергетиката?
Отговор
Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ЗЕ установява задължение за оператора на електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят: 1. е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3; 2. е изпълнил своите задължения по договора по т. 1 и нормативните изисквания за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа; 3. има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и 4. е сключил договор за достъп по чл. 84.
Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ЗЕ, е императивна и установеното с нея задължение за операторите на електропреносната и на електроразпределените мрежи следва да бъде безусловно изпълнявано, при наличие на посочените в закона предпоставки. За да се гарантира изпълнението на това принципно задължение, в ал. 3 на чл. 116 ЗЕ е предвидено, че ангажимент на съответния оператор е да извършва разширението и реконструкцията на мрежата, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването.
В съответствие с чл. 116 ЗЕ, чл. 72, ал. З и ал. 4 от относимата Наредба №6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./ също регламентира, че разширението и реконструкцията на преносната и/или разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на електрическа централа, се извършват от мрежовия оператор и са негова собственост, като електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрическите уредби на електрическа централа към преносната или към разпределителната мрежа след границата на собственост с производителя, се изграждат от съответния мрежови оператор и са негова собственост. Извън посоченото, чл. 116, ал. 8 и ал. 9 ЗЕ изрично предвиждат, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, включително за начина и сроковете за присъединяване, в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже нова точка за присъединяване на нов обект на производител на електрическа енергия или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия на основание, че това ще доведе до допълнителни разходи, свързани с увеличаване на преносната способност на елементите от мрежата в непосредствена близост до точката на присъединяване. Промените в електропреносната мрежа, необходими за присъединяването, се отразяват в следващия 10-годишен план за развитие на мрежата.
Анализът на посочените разпоредби налага извода, че оператор на електрическа мрежа може мотивирано да откаже да присъедини електрическа централа към съответната електрическа мрежа, като следва да посочи причините да отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпроси
Съставлява ли отказът на съда да удовлетвори доказателствени искания на страните процесуално нарушение?
Допустимо ли е наличието на повече от едно нарушение на ЗДвП да се интерпретира като отегчаващо отговорността?
Поглъща ли по-тежкият резултат материалните вреди и попадат ли те в ограничението по чл. 56 НК?
Отговори
Не всеки отказ на съда да удовлетвори доказателствени искания на страните е процесуално нарушение. Съществеността му се оценява през призмата на изпълнените от съда задължения по чл. 13 и 14 НПК и относимостта на доказателственото искане за изясняване на съществени обстоятелства, свързани с предмета на доказване.
За съставомерността на престъплението е достатъчно само едно нарушение на ЗДвП, като наличието на повече от едно, се интерпретира като отегчаващо отговорността. Следователно с отпадането на обвинението за второто нарушение, следва да отпадне и фактът на количествено натрупване като обстоятелство, преценено в ущърб на подсъдимия.
Като единствено отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, остава значимостта на причинените от деянието имуществени вреди на автомобила, в който са пътували и двамата загинали при катастрофата. В принципен план не може да се отрече фактът, че в случая по-тежкия резултат поглъща материалните вреди, но именно поради тази причина те не попадат в ограничението по чл. 56 НК и няма пречка да се съобразят при индивидуализация на наказанието.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат