Dictum – Pro Bono – 24 юни 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Нотариални производства; Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпроси
Нищожно ли е нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощно за разпореждане с недвижим имот в случаите по чл. 573, ал. 3 ГПК, когато в пълномощното не са посочени населеното място и точният адрес, където е извършено нотариалното действие?
Нищожно ли е пълномощно за разпореждане с недвижим имот, когато упълномощителят е положил отпечатък на десния си палец, а не подпис и в същото време упълномощителят не е неграмотен или недъгав?
Отговори
При удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ разпоредбата на чл. 590 ГПК препраща към нормата на чл. 580, т. 1 ГПК, която изисква задължително да се отбележат, годината, месеца и деня, а когато е необходимо-и часа и мястото на удостоверяването. Отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, тоест- когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса, необходимо е да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка на местната компетентност–и общината. Неспазването на тези изисквания към съдържанието на нотариалното удостоверяване води до нищожност на нотариалното удостоверяване както е предвидено в чл. 576 ГПК.
Когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, документът следва да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец /чл. 189, ал. 1 ГПК/. Под „недъгавост“ по смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем подпис, тоест- всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица невъзможността да се положи подпис. В някои редки случаи е възможно нарушението на двигателната способност на ръката да не е пълно и нотариусът би могъл да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Тази алтернативна възможност обаче не може да се окачестви като по-сигурна/поставянето на отпечатък без съгласието на лицето не може да се изключи/, поради което трябва да е обоснована с относително продължителна неспособност от полагане на подпис, а не да се дължи на случайно и временно разстройство на здравето. В противен случай не е спазена дължимата форма-положен е отпечатък на десния палец, а не подпис от страна на лицето, тогава когато то не е неграмотно или недъгаво, което е основание за нищожност на удостоверяването по смисъла на чл. 576 във връзка с чл. 579, ал. 2 ГПК.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност
Въпроси
Какви са правните предпоставки за упражняване на право на данъчен кредит при доставки на услуги и в каква степен е необходимо доказване на реалността на тези доставки?
Може ли липсата на кадрова, техническа или материална обезпеченост на доставчика да обоснове отказ за право на данъчен кредит при отсъствие на доказателства за данъчна измама?
Отговори
Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с липса на кадрова обезпеченост на доставчиците и недоказване на фактическото изпълнение на рекламните услуги, като е прието, че представените множество документи не индивидуализират процесните услуги в достатъчна степен, поради което липсват данни за осъществени реални стопански операции. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото и на представените от касатора доказателства за облигационните отношения между страните, както и отчетите за извършена работа.
Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено СЕС по съединени дела №С-80/2011 и С-142/2011, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/2013 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против собствеността, Кражба, Привилегирован състав на кражба
Въпроси
Действал ли е подсъдимият с намерение за присвояване на вещта, или с намерение да се пошегува?
Съставлява ли извършеното от подсъдимия довършено престъпление или опит за кражба?
Отговори
Съответно на закона е заключението, че извършеното от подсъдимия съставлява довършено престъпление, а не опит за кражба. С вземането и изнасянето му от дома на пострадалия, подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху металдетектора, а посредством укриването му на известно само нему място е установил и свое владение върху отнетото имущество, с което са настъпили общественоопасните последици. Краткият времеви интервал между описаните действия на подсъдимия и разкриването на кражбата не променя този извод, защото законодателят не е поставил изискване да е установено дълготрайно владение. Същественото в случая е, че подсъдимият е получил възможност да се разпорежда фактически или юридически с предмета на престъплението и да изключва подобни действия от страна на други лица. При това положение разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НК се явява неприложима към извършеното. Последващите действия на подсъдимия, свързани с оставяне на вещта на видно място, не съставляват доброволен отказ от опит, а единствено дават основание за прилагане на привилегирования състав на чл. 197 НК.
Законосъобразна е и констатацията относно субективната страна на деянието. Изводът, че подсъдимият е действал с намерение за присвояване на вещта, а не с такова да се пошегува, е изграден съобразно общоприетото в правната доктрина и съдебната практика принципно положение, че за наличието или липсата на виновно поведение и за вида и формата на вината се съди не по обясненията на дееца, а въз основа на доказаните му действия.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат