Dictum – Pro Bono – 23 юни 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Какъв е критерият за преценка дали неизпълнената част по едно парично задължение е явно незначителна, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД?
Отговор
Съгласно ППВС №3/1973 г. основен принцип облигационното право е изпълнението на поетите по договора задължения, постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. С оглед на това при спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. Израз на това основно начало е и разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, според която не се допуска разваляне на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. В този случай преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености.
Въпросът, дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации. Именно поради многообразието на договорите и особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено. Изрична уредба обаче този въпрос е намерил при договора за продажба на изплащане, при който неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта (чл. 206, ал. 1 ЗЗД), т. е. неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този договор се третира от законодателя като съществено.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност
Въпрос
Какви са необходимите доказателства и условия за признаване на вътреобщностна доставка (ВОД) по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, включително относно транспортирането и предаването на стоките?
Отговор
За успешното доказване извършването на ВОД по смисъла на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, трябва да се установят необходимите предпоставки за това, а именно: че правото на разпореждане със стоката е прехвърлено от доставчика на съответния получател от друга държава – членка на ЕС, както и да се установи транспортирането на стоката от територията на страната до другата държава – членка от или за сметка на доставчика – регистрирано по ЗДДС лице или на получателя, който е на територията на друга държава–членка. Ако се докажат посочените по–горе предпоставки, то доставчикът може да се възползва от нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. За транспортирането на стоките задължително следва да се докаже, че стоките са напуснали територията на страната, съотв. че са достигнали до територията на другата държава и в такъв случай е налице ВОД.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпроси
Как съдът трябва да съобрази съответствието на наказанието с тежестта на престъплението и ефективността на санкцията с целите по чл. 36 НК?
Отговори
ВКС последователно е подчертавал, че при определяне на наказанието съдилищата са длъжни да се ръководят от целите, посочени в чл. 36, ал. 1 НК, а именно да се поправи и превъзпита осъденото лице към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Главната цел е поправянето и превъзпитанието на осъдения, за да не върши в бъдеще други престъпления, като това е свързано основно с промяната на светогледа на осъденото лице. Съответното наказание основно трябва да се съобрази с това по какъв начин то ще въздейства върху неговото съзнание и доколко ще промени неговото поведение в бъдеще да се въздържа от осъществяване на противоправни деяния. В противен случай, ако не се вземе предвид това най-важно обстоятелство, свързано с йерархията на целите визирани в чл. 36 НК, наказанието само по себе си ще има обратен ефект и то ще представлява една безсмислена държавна санкция, която не е изпълнила предназначението си.
На следващо място, наказанието трябва да има и предупредително въздействие. Това означава, че в съзнанието на дееца следва да се оформи знанието, че ако извърши друго престъпление, той пак ще бъде наказан, което представлява един вид задръжка срещу извършването на нови престъпления.
В тази връзка ВКС винаги е приемал, че правилното прилагане на чл. 36 НК е неразривно свързано с принципа на индивидуализация на наказанието, визиран в чл. 54 НК. Това е така, тъй като съдът е длъжен да отчете всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца, за да определи наказание, което в най-пълна степен ще постигне целите по чл. 36 НК.
Съдът е длъжен да съобрази при всички положения и още нещо – съответствието на наказанието с тежестта на престъплението, както и ефективността на санкцията с целите по чл. 36 НК. В този смисъл, в практиката си ВКС следи за това съответствие и ако наказанието е несъразмерно тежко или необосновано леко и не може да се свърже с постигането на целите, следва да бъде изменено по реда, предвиден за това в НПК.
Не на последно място, ВКС следи и за спазване на чл. 36, ал. 2 НК, който забранява наказанието да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство, като този критерий винаги е част от общата преценка за законосъобразност и справедливост на наложената санкция.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат