Dictum – Pro Bono – 20 юни 2025 г.

В принципен план нарушението на принципа на безпристрастността е едно от най-съществените нарушения на правото на справедливия съдебен процес по чл. 6 от КЗПЧОС и както защитата основателно посочва, при констатирането му Съдът в Страсбург определя съдебните състави, които са проявили предубеденост за „нищожни“, с оглед задължението им незабавно да се отведат от делото, поради невъзможност да осигурят на обвиняемото/подсъдимо лице справедлив съдебен процес от безпристрастен съд.

Безпристрастността се определя като липса на предубеденост или предразсъдъци спрямо страните по делото. ЕСПЧ в практиката си /основополагащо по този въпрос е решението по делото Пиерсак срещу Белгия/ е възприел становището за проверка на безпристрастността на решаващите съдебни състави чрез провеждане на обективен и субективен тест спрямо членовете на съдебния състав / приема се, че нарушението на този принцип само по отношение на един от членовете на състава има за последица опорочаване безпристрастността на целия съдебен състав/. Субективният тест за безпристрастност изисква по-високо ниво на индивидуализация, като за целта е необходимо да се установи в доказателствен аспект лична предубеденост на член на съдебния състав или на целия съдебен състав спрямо една от страните по делото. Приема се, че личната безпристрастност по правило се презумира, с изключение на случаите когато са налице доказателства в обратна посока. Обективният тест, от друга страна изисква по-ниско ниво на индивидуализация, респективно тежестта на доказване също е по-ниска. В този смисъл се приема, че външното впечатление за предубеденост или легитимното съмнение за липса на предубеденост е достатъчно от гледна точка на страничния непредубеден наблюдател, за да се установи нарушение на този принцип, като в противовес на субективния тест твърдението за липса на обективна безпристрастност създава оборима презумпция в полза на страната, която прави оплакването. Тази презумпция може да бъде оборена само ако се докаже, че съществуват достатъчно процесуални гаранции, които изключват наличието на всякакво легитимно съмнение в безпристрастността на съответния съдебен орган.

В практиката на ЕСПЧ се приема, че гаранциите по чл. 6, пар.3, б. д относно правото на подсъдимия да участва в разпита на свидетелите, които депозират показания срещу него и призоваването им да е при същите условия като тези на защитата, са относими и към експертите и техните заключения, /независимо от различните роли, които свидетелите и експертите имат в процеса/ преимуществено в случаите когато експертизите са назначени от обвинението.

По отношение на персоналния подбор на експертите, процесуалният закон не поставя изискване по делото да участват едни и същи вещи лица при изготвяне на отделни заключения, като назначаването им е по преценка на съответния орган на досъдебното или съдебно производство, съобразено с притежаването на необходимата квалификация и професионална компетентност, които по делото са обезпечени.

В практиката на ЕСПЧ използването на подобни внушения за вината на подсъдимия, в случаите когато не е установена с влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението или по други причини, се приема за проявена предубеденост, тъй като по този начин се нарушава презумпцията за невиновност на обвиняемия или подсъдимия /решение по дело на ЕСПЧ, 27 февруари 2014; Караман срещу Германия/. Съдът последователно приема, че принципът на презумпцията за невиновност е нарушен, когато съдебно решение или изявление на длъжностно лице, отнасящо се до лице, обвинено в извършване на престъпление, съдържа ясно изявление, направено при липса на влязла в сила присъда, че съответното лице е извършило въпросното престъпление. В същата посока е и практиката на СЕС /решение от 05 септември 2019 г. по дело С-377/2019 г./ по преюдициални запитвания, свързани с Директива (ЕС) 2016/343 на ЕП и на Съвета относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, съгласно което принципът на презумпцията за невиновност е нарушен, когато в съдебно решение се приема, че лице, за което няма постановена влязла в сила присъда е извършило престъпление и съдът използва внушения, че той е извършител на деянието. В цитираното преюдициално запитване се подчертава „значението на избора на изрази от съдебните органи, както и на конкретните обстоятелства, при които са употребени, и на естеството и контекста на самото производство“.