Dictum – Pro Bono – 13 юни 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право; Граждански процес, Разноски
Въпрос
Допустимо ли е при наличие на правен интерес да бъде предявявен отрицателен установителен иск за собственост, когато е налице спор за материално право в случаите по чл. 53 ЗКИР?
Отговор
Искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР се определя като положителен установителен иск за собственост. Когато ищецът обосновава своя интерес от предявения иск със спор за материално право и невъзможност за нанасяне на имота в кадастралната карта, исковата защита следва да бъде проведена чрез установяване на неговото право на собственост. Само по този начин би могло да се постигне нанасянето на имота на ищеца в КККР, тъй като при уважаване на положителният установителен иск за собственост би се решил със сила на пресъдено нещо въпроса за това кой е собственик на спорния имот и какви са границите на имота, предмет на установеното право на собственост. При уважаване на отрицателния установителен иск правата на ищеца не са предмет на доказване, както и техния пространствен обхват. Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба ищците са посочили, че извеждат своя правен интерес по делото от невъзможността да нанесат имота си в кадастралната карта, то техният интерес изисква да установят своите права, а не да отрекат тези на ответника. Предявеният иск при спор за материално право следва да установи кой е собственик на спорен имот, тъй като по твърдения в исковата молба е записан грешно в КККР носителят на право на собственост върху имота на ищците.
Трайно е прието в съдебната практика, че при спор за материално право по чл. чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР защитата на ищеца следва да се осъществи чрез предявяване на положителен иск за собственост, било то самостоятелно или като част от ревандикационен иск. Този извод не е в противоречие с цитираното от касаторите – ищци Тълкувателно решение №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което се разглеждат хипотези, при които е наличен правен интерес от защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права. В това тълкувателно решение е прието, че при наличие на правен интерес е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и в настоящият случай съдът приема извод именно, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, който извод се обосновава на твърдения на самите ищци в исковата молба. Правният интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на право на иск, като чл. 124, ал. 1 ГПК изрично подчертава, че предпоставка за допустимост на установителния иск е наличието на интерес от установяване на едно право или правоотношение. Ето защо, правилно въззивната инстанция е проверила наличието на правен интерес за ищците от търсената защита чрез отрицателен иск и правилно е приела извод за липса на такъв, като от това е обосновала извод за недопустимост на производството.
На следващо място следва да се посочи, че правото на защита на ищците, гарантирано както от националното право, така и от общностното право, не е накърнено. Средство за защита на правата на ищците съществува и те могат да се възползват като предявят положителен иск за установяване на тяхното право на собственост.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпроси
Следва ли да бъдат заличени личните данни на лице от информационните масиви на МВР след неговата реабилитация, когато данните са свързани с извършено престъпление?
Съответства ли националната уредба относно съхранението на лични данни от полицейските органи на изискванията на Директива 2016/680 и практиката на Съда на Европейския съюз?
Извършена ли е от административния орган законосъобразна преценка относно необходимостта от продължаване на обработването и съхранението на личните данни към момента на подаване на искането за заличаване?
Отговори
Фактическите обстоятелства не покриват признаците на хипотезите по чл. 3, т. 1 – 8 от Инструкция №8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, в които са уредени условията за заличаване на личните данни на субектите на данни след изтичане на визираните тях срокове. За да са налице основания за заличаване на данните следва да се установи освен наличието на предпоставките на чл. 3 от Инструкция №8121з-748/20.10.2014 г. и дали информацията се обработва съобразно предвидените законови цели, регламентирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Инструкцията, съгласно която целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред.
Настъпването на реабилитацията не е основание за заличаване на личните данни на заявителя, т. к. обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е свързано с факта на извършването на деянието, а не се явява последица от осъждането на лицето.
Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Освен изискванията в приложимата нормативна уредба, съдът е обсъдил спорния въпрос и в контекста на решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело №С-118/2022 г., което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. С решението е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф1, букви в) и д) от директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Правилно съдът е приел, че в случая в оспореното решение и съпътстващите документи в административната преписка се съдържат достатъчно обстоятелства, които обуславят изводите на административния орган, че не са налице основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя от информационните фондове на МВР. В хода на административното производство е извършена проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Данните от тази проверка са преценени от административния орган не само относно основанията за заличаване на личните данни по националното право, но е направена и преценка на баланса между обществения интерес и правото на субекта на данни за изтриването им, като са изложени мотиви в този смисъл. Съдът правилно е кредитирал съображенията на администратора на лични данни, че настъпилата реабилитация не води задължително до изтриване на личните данни на лицето, а останалите обстоятелства, свързани с характера на престъплението, наличието на предходни производства и осъждания, справката от централния регистър, в която се съдържат данни за криминални прояви на лицето, показват, че с оглед целите на обработката на лични данни искането за заличаване на личните данни на жалбоподателя е неоснователно.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против стопанството, Укриване и неплащане на данъчни задължения
Въпроси
Възможно ли е да се изключи съставомерността на деянието с оглед на възможността да се ползва или приспадне данъчен кредит за внесения ДДС?
Отговори
Въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната е внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС, а той от своя страна е данъчно събитие съобразно чл. 11, ал. 3 ППЗДДС. В тези случаи е установено задължение за администриране на данъка от съответните митнически органи по реда, предвиден в разпоредбите на чл. 54-61 ЗДДС и чл. 47-52 ППЗДДС, които определят и начисляват същия въз основа на посочената пред тях стойност на стоките, като освобождаването им се извършва след заплащане на данъка. Следователно при извършвания митнически контрол е създадена възможност за осуетяване плащането на дължими митни сборове за стоки, чиято стойност е занижена в сравнените с действителната и така то е относимо към освобождаването на внасяните стоки от митнически контрол. Въпреки това данъчно задълженото лице има възможността да декларира в срока по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС цялостния реализиран резултат през данъчния период чрез подадена справка –декларация, изготвена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, като целта е точното установяване на данъка за внасяне или за възстановяване. В процесния случай е предприето депозиране на справка –декларация, но отново са посочени неверни данни, възпроизведени от митническите документи. Съобразно изготвената по делото счетоводна експертиза не е установено и подаването на коригиращи справки –декларации от дружеството, каквато възможност също е предвидена по чл. 126 ЗДДС при неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри, придружаващи декларациите. Именно по този начин е реализирано конкретното изпълнително деяние на престъплението, към което няма отношение самото представяне на неверни документи пред митническите органи. Резултатът от последното несъмнено е пренесен и върху последвалото процесно невярно деклариране, но това не прави деянието несъставомерно в очертаното изпълнително деяние, както всъщност неоснователно счита защитникът, позовавайки се на другата възможна, но невменена на подсъдимия форма на престъплението по т. 6 на чл. 255, ал. 1 НК.
Съставомерността на деянието не се изключва и с оглед възможността да се ползва или приспадне данъчен кредит за внесения ДДС (което би могло да е изпълнителната форма по т. 7 на чл. 255, ал. 1 НК при неправомерното му приспадане), тъй като в процесния случай е инкриминирано и установено потвърждаването на неистина в справка –декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, от което е последвало установяването и плащането на дължимия при внос данък в по-малък размер от действителния такъв.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат