Dictum – Pro Bono – 12 юни 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Доказване; Облигационно право, Непозволено увреждане, Неимуществени вреди, Застрахователни обезщетения
Въпрос
Може ли съдът да не кредитира експертно заключение, мотивирайки се със свои специални знания от областта, в която е възложил изготвяне на експертизата?
Отговор
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. С т. 10 Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът трябва и служебно да допусне експертиза, щом това се налага за съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, имащи отношение към обосноваността на решението.
Същото задължение съдът има и ако сам разполага със съответните специални (неюридически) знания, включително ако те са надлежно удостоверени. На първо място, това произтича от ролята, която вещото лице има в процеса - то разяснява фактически положения от специални области не само за нуждите на съда, но и за да подпомогне усилията на страните да докажат обективната истина. По този начин се гарантира точното приложение на принципите на чл. 9 и чл. 10 ГПК, тъй като на страните се осигурява равна възможност да установят фактите, дори когато едната от тях притежава специални знания, а другата - не. На следващо място, при изслушване на експертното заключение страните имат призната от закона възможност да се защитят срещу него, оспорвайки знанията и констатациите на експерта, или пък възможност да изяснят за съда и за себе си фактически положения, от които да направят други изводи или доказателствени искания, но подобна възможност те не биха могли да реализират (или поне не в същата инстанция), ако едва със съдебното решение съдът приложи свои специални знания. В., гореизложените аргументи са намерили законодателен израз в прецизирането на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, в която за разлика от чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./, е отпаднало изискването да се касае за знания, „каквито съдът няма.
Необходимостта от специални знания, освен че води до задължение за допускане на експертиза, логично изключва и възможността съдът да не кредитира заключението, позовавайки се на свои специални знания. Идентично следва и от разпоредбата на чл. 202 ГПК, според която некредитирането на експертизата може да се обоснове само с анализ на други събрани по делото доказателства. Поради това съгласно казуалната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, когато с оглед съдържащите се данни във вече приетото заключение възникне необходимост от отговор на въпроси от специални области, съдът трябва да допусне нова експертиза – в това число и служебно, като формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Корпоративен данък; Данъчен процес
Въпроси
Настъпва ли погасяване на публичните задължения на данъчно задълженото лице чрез прихващане по силата на закона, предвид наличието на насрещни, изискуеми и ликвидни вземания?
Имат ли органите по приходите задължение да извършат служебно прихващане по реда на чл. 129, ал. 1 ДОПК и представлява ли тяхното бездействие съществено нарушение на административнопроизводствените правила, засягащо законосъобразността на ревизионния акт?
Отговори
Механизмът на компенсиране на недължимо платени суми от категорията на тези по чл. 128, ал. 1 ДОПК включва провеждане на административно производство по чл. 129, ал. 2 ДОПК – ревизия или проверка и издаване на индивидуален административен акт за прихващане – РА или АПВ. Затова противоречи на материалния закон разбирането на административния съд за настъпило по силата на закона прихващане.
Органите по приходите са дължали прилагане на института на прихващането ex offitio, както заради действието на принципа на служебното начало, който ги задължава да изясняват и фактите и обстоятелствата от значение за прилагане на определените в закона облекчения, така и поради обвързаността им от правилото на чл. 129, ал. 1 ДОПК. С пропускът да извършат прихващането органите по приходите черпят права от собственото си неправомерно положение и влошават положението на ДЗЛ. Този пропуск засяга съдържанието на крайния акт в административното производство (при извършено прихващане няма да съществуват непогасени публични задължения на ДЗЛ и би отпаднала пречката за данъчното предимство по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО) и е с белезите на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Процесуалния закон не установява йерархия на способите за погасяване на публичните вземания или поредност на прилагането им (съобр. чл. 168 ДОПК).
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Престъпления против личността, Убийство, Убийство по чл. 115 НК
Въпроси
Налице ли е нарушение на принципа на разкриване на обективната истина, когато съдът не е събрал всички относими доказателства, въпреки че е имало възможност за това и които биха могли да имат съществено значение за изясняване на фактите?
Налице ли е нарушение на принципа на разкриване на обективната истина, ако съдът е обсъдил доказателствата едностранно или превратно?
Представлява ли нарушение на принципа на свободното вътрешно убеждение, ако вътрешното убеждение на съда не е формирано въз основа на всички доказателства?
Отговори
Член 13 НПК установява принципа на разкриването на обективната истина.
Нарушение на този принцип ще е налице, когато съдът не е събрал всички относими доказателства, въпреки че е имало възможност за това и, които биха могли да имат съществено значение за изясняване на фактите. Това включва и неоснователен отказ да се уважат доказателствени искания на страните, когато те са релевантни и допустими.
Ще е налице нарушение на разглеждания принцип и, ако съдът е обсъдил доказателствата едностранно или превратно.
Член 14 НПК установява принципът на свободното вътрешно убеждение.
Този принцип е тясно свързан с чл. 13 НПК, тъй като формирането на вътрешното убеждение изисква спазване на изискванията за обективната истина.
Би било нарушение на този принцип, ако вътрешното убеждение на съда не е формирано въз основа на всички доказателства
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат