Dictum – Pro Bono – 6 юни 2025 г.

Според разпоредбите на чл. 171, т. 5 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 Наредба №18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Общината /Наредбата/, репатрирането на паркиран автомобил съставлява налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по ЗДвП – индивидуален административен акт, за който по волята на самия законодател не се изисква писмена форма. ИАА се издава чрез конклудентни действия, което е предвидено в закона /ЗДвП/ и каквато възможност е въведена изрично с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 АПК.

Със Заповед на Кмета на Общината, издадена на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП, служителят е бил оправомощен за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 ЗДвП, каквато е наложена в разглеждания случай и тъй като дейността по контрол на спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства на територията на Общината, респ. преместване на паркирано пътно превозно средство в условията на чл. 171, т. 5 ЗДвП, по същността си не представлява фактическо действие, а е приложена ПАМ, която не е отменена по административен или съдебен ред, не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Не може да се счете, че са произтекли вреди и от бездействието – неизвършено уведомяване на районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, както изисква чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, тъй като смисълът на това уведомяване е да може собственикът/водачът на репатрираното МПС да се осведоми за неговото ново местонахождение, което бездействие в случая по никакъв начин не е засегнало ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда.

Специализираното звено на общината или юридическото лице по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, на което е предоставено управлението на местата за платено паркиране в границите на населеното място, е служба за контрол по ЗДвП, съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, относно използването на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП – чл. 167, ал. 2, т. 2 от закона. За нарушенията на правилата за движение по чл. 93 – чл. 99а ЗДвП, и по-конкретно паркирането в нарушение на тези правила по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, законът предвижда прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. б ЗДвП – принудително преместване на паркирано превозно средство, паркирано в нарушение на правилата за движение, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В съответствие на закона, с чл. 23, ал. 1 и ал. 2 Наредба №18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на общината е регламентирано прилагането на принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП и извършването на принудителното преместване.

По отношение на лицето е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП, която не е била оспорена по административен или съдебен ред. Следователно, преместването на неправилно паркирано превозно средство по естеството си представлява правно действие, обективиращо волеизявлението на оправомощено от кмета на общината лице, за налагане на посочената мярка, а не фактическо действие.