всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 4 юни 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Вещно право, Граждански процес, Съдебна делба

Въпрос

Допустима ли е делба на урегулиран поземлен имот, в който всяка от страните притежава сграда в индивидуална собственост, преди да е завършила процедурата по чл. 201 ЗУТ по обособяване на нови УПИ за всяка сграда?

Отговор

Допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място, в което има постройки - индивидуална собственост, се преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството.

Делбата е недопустима, ако не съществува възможност от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина, и отстояние на сградите една от друга. За преценка поделяемостта на парцела не е достатъчно становището на главния архитект за възможността за обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имота: необходимо е да бъде завършена процедурата по чл. 201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на плана за регулация.

В изпълнение на задълженията си, произтичащи от принципа за служебно начало, приложим и в особеното исково производство за делба, съдът следва да предприеме процесуалните действия, необходими за движението и разглеждането на делото до постановяване на съдебното решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, независимо от наличието или отсъствието на съответно изрично искане от страните с оглед приложението на императивната норма на чл. 201 ЗУТ.

По силата на чл. 201, ал. 1 ЗУТ при съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота. При положително становище главният архитект нарежда с мотивирано предписание до страните да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Задължение на страните по чл. 201, ал. 3 ЗУТ е да представят на съда проект за изменение на плана, а от своя страна съдът е длъжен да изпрати този проект за издаване заповед за изменението му. Във всички случаи съдът дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод делбата.

Когато по делото са събрани доказателства за поделяемост на имота, взето е становище на главния архитект и е дадено предписание на страните за внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация, което те са изпълнили, но не е издадена заповед за изменение на плана, процедурата по обособяване на нови УПИ не е завършена. В тези случаи в изпълнение на задължението си по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на фактите, които са от значение за решаване на делото, съдът следва да изиска от компетентния административен орган да се произнесе. Преди въпросът за поделяемостта на имота да е разрешен окончателно с влязъл в сила административен акт - заповед на кмета за изменение на регулацията, респ. отказ да бъде допуснато такова изменение, съдът не може да пристъпи към постановяване на решение по чл. 344 ГПК по допускане на делбата.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Данък добавена стойност, Данъци, Данъчен процес

Въпроси

Какви са юридическите предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит при доставка на стоки, определени по род?

Как се разпределя доказателствената тежест в спорове относно реалността на доставки и допустимостта на използваните доказателствени средства?

При какви условия може да се приеме, че едно лице е знаело или е било длъжно да знае за участие в данъчна измама, и как това влияе върху правото му на приспадане на данъчен кредит?

Отговори

По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква на датата, на която данъкът върху добавената стойност става изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС при доставки на стоки, ДДС става изискуем на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Поради това и в хипотеза като процесната, юридическите факти, които пораждат изискуемост на данъка и възникване на правото на приспадане, са доставянето и получаването на стоката между страните по пряката доставка. Това са и фактите, които подлежат на доказване при спор относно реалното осъществяване на доставките на стоки, определени по своя род. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с пар. 2 ДР ДОПК доказателствената тежест за установяването им, е на ревизираното лице – получател по доставките, което твърди, че са изпълнени условията за признаване на правото на данъчен кредит.

Съгласно чл. 3, ал. 3 ДОПК истината за фактите от значение за облагането, се установява по реда и със доказателствените средства, предвидени в ДОПК. Допустимо доказателствено средство за установяване на факти, възприети от трети лица са писмените обяснения по чл. 57 ДОПК. Съгласно чл. 158, ал. 1 ДОПК при условията на чл. 57, ал. 2 от кодекса е допустимо и събирането на гласни доказателства в съдебното производство. В случая, поради процесуалното бездействие на органите по приходите и на решаващия орган, такива доказателства не са събрани нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство.

Според практиката на Съда на ЕС по тълкуване на член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 Директива 2006/112, доколкото отказът да се признае право на приспадане, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки (решение по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, т. 49). В конкретния случай такива обективни обстоятелства не са установени от органите по приходите чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК. По делото не е доказано и, че ревизираното дружество е знаело или е било длъжно да знае, че сделките, въз основа на които е упражнило правото на приспадане на ДДС са част от измама, извършена от прекия му доставчик или от предходен доставчик. Без такива доказателства, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано само поради това, че доставчикът не е разполагал със стоките, предвид издадения му ревизионен акт, с който не му е признато правото на приспадане на платения ДДС за получените предходни доставки.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Блудство с лице, ненавършило 14 г.,Престъпления против личността

Въпроси

Представлява ли обективно ограничение формулирането на обвинение за извършване на деяние на неустановена дата в рамките на месечен период?

Допустимо ли е постановяване на осъдителна присъда при наличие на достатъчно убедителни доказателства, въпреки ограничение във възможностите за защита на обвиняемия?

Отговори

Вярно е, че формулирането на обвинение, че деянието е извършено на неустановена дата, в рамките на фиксиран като начало и край близо месечен период, обективно ограничава някои от възможностите за защита на обвиняемия, например възможността му да гради алиби за определен ден и час. Само че при наличието на достатъчно убедителни положителни доказателства, че деянието е извършено, такова обективно ограничение, при това наложено не от произволно и недобросъвестно поведение на държавното обвинение, а от особеностите на самия случай, не е пречка за постановяване на осъдителна присъда.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат