Dictum – Pro Bono – 3 юни 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Дружествено право, Търговски сделки, Търговско право
Въпрос
Относно спазването на формата по чл. 137, ал. 4 Търговския закон.
Отговор
Съгласно чл. 137, ал. 4 Търговския закон / ред ДВ, бр.105/2016 г./ за взетите решения по ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 от същата разпоредба се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Създаването на нови ал. 4 и ал. 5 на чл. 137 ТЗ, от една страна, цели препятстване представянето пред търговския регистър на неистински протоколи от заседания на общото събрание, но, от друга страна, изричното прогласяване на нищожност, не на вписването на обстоятелства, а на решенията на общото събрание, които не са обективирани в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието, извършени едновременно, сочи на въведено специално основание за нищожност.
Безспорно изготвянето на протокола в писмена форма и нотариалните заверки на подписите и на съдържанието следват по време вземането на решение от общото събрание. Решението може да е прието чрез устни изявления, но без отразяването му в протокол от проведеното заседание на общото събрание с предвидените нотариални удостоверявания, е порочно поради неспазване на изискуемата от законодателя форма. Формата на съставяне на протокола е въздигната от законодателя като форма за действителност предвид изрично прогласената нищожност на взетото решение. Нищожните изявления не пораждат правни последици, поради което решение на общото събрание на съдружниците, по отношение на което не е спазена формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ, следва да се приравни на несъществуващо решение.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Как следва да се определи размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл при липса на актуален размер на основната месечна заплата на служителя поради премахване на заеманата от него длъжност?
Може ли органът по назначаване чрез действия като закриване на длъжности и промени в длъжностното разписание да повлияе на размера на дължимото обезщетение, така че да се дерогира правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл?
Отговори
Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Върховният административен съд е приел в практиката си, че липсата на актуален размер на основната месечна заплата поради премахване на длъжността, заемана от служителя, в длъжностното разписание към датата на признаване на уволнението за незаконно, не е основание размерът на дължимото обезщетение да се определи на база получаваната основна месечна заплата към датата на прекратяване на правоотношението.
Правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл не може бъде дерогирано от действията на органа по назначаването, свързани с промени в длъжностното разписание и закриване на длъжности, т. к. това би поставило служителя в по-неблагоприятно положение от отреденото от законодателя и съответно би лишило нормата от вложения в нея смисъл. В случаите когато длъжността като съвкупност от задачи и функционални правомощия не фигурира вече в длъжностното разписание, съгласно съдебната практика са възможни различни подходи при определяне на обезщетението в зависимост от конкретните фактически обстоятелства - да бъде определено на базата на възнагражденията, определени за длъжностите със сходните длъжностни характеристики и реално изпълнявани функции по служебно правоотношение, при съобразяване със средния размер на основна месечна заплата за сходна длъжност в администрацията, както и определяне на актуалния размер въз основа на настъпилите нормативни изменения.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността,Убийство,Убийство по чл. 115 НК
Въпрос
Може ли деянието да се квалифицира като непредпазливо убийство по чл. 122 НК, когато е налице умисъл за нанасяне на телесна повреда?
Отговор
Установените травматични увреждания, с характеристики на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК (постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота) и последвалите усложнения в състоянието на пострадалото дете, са обусловили настъпването на смъртта, но по отношение на тяхното причиняване подсъдимата не е действала умишлено, тъй като от фактите по делото не се установява да е желаела или допускала, че удряйки и разклащайки силно главата на детето, ще му причини смъртта.
Въпреки, че крайният вредоносен резултат е причинен при непредпазлива форма на вината, умисълът, проявен в действията на подсъдимата за телесното увреждане на детето, изключва предложената от защитата преквалификация на деянието като непредпазливо убийство по чл. 122 НК, тъй като за осъществяване на състава на това по-леко наказуемо престъпление е необходимо деецът да е действал само с непредпазлива, но не и със смесена вина, както е в случая.
Иначе казано, умисълът за засягане телесната неприкосновеност във връзка с междинния съставомерен резултат, изразяващ се в причинената тежка телесна повреда на жертвата, самостоятелно изключва квалифициране на деянието, от което е последвала смърт като непредпазливо престъпление.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат