Dictum – Pro Bono – 29 май 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Търговско право, Търговски сделки
Въпроси
При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, длъжен ли е съдът да изследва уговорката с оглед характера на задължението?
Възможно ли е давностният срок на задължението на първоначалния длъжник да е различен от давностния срок на задължението на встъпилия в дълга нов длъжник?
Отговори
Меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на дейност по тълкуване се търси общата воля на страните – изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на договора, с обичаите, практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени съдържанието на изявената, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Критериите, регламентирани в чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна.
При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договора; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.
При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, действителната воля на страните следва да се преценява в контекста на целия договор. Уговорката следва да бъде преценявана с оглед характера на задължението; целта, мотивирала страните да постигнат споразумението за встъпване в дълг и всички обстоятелства, имащи отношение към произхода на задължението и правната му характеристика.
След като, съгласно чл. 101, изр. 3 ЗЗД, задълженията на първоначалния длъжник и на встъпилото лице са идентични по своето естество, съдържание и обем, доколкото не е уговорено друго /няма пречка да се встъпи в част от дълга или при по-леки условия от стария длъжник; задължението, което е поето не може да бъде по-обременително за встъпващия длъжник/, то идентичен е и давностният срок за погасяването им.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност
Въпроси
Върху кого пада доказателствената тежест за установяване на реалното извършване на доставката на услуги с оглед правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС?
Може ли липсата на трудови договори, материали или техническо обезпечение при доставчика да бъде основание за отказ от признаване на правото на приспадане на ДДС за получателя?
Има ли значение участието на подизпълнители или предходни доставчици при преценката за наличие на реална доставка и правото на приспадане на данъчен кредит?
Отговори
По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги настъпва към момента на извършването им, като това е и релевантният факт, подлежащ на доказване от РЛ, носещо доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е действителното осъществяване на доставката.
При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, които са определящи за преценката дали услугите са действително извършени и предадени, следва всички събрани по делото доказателства да бъдат преценени в своята съвкупност.
Обстоятелството дали доставчикът разполага с назначени по трудов договор лица или с необходимите материали за извършване на услугите – СМР, не следва да се възлага в тежест на ДЗЛ, доколкото това не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама от самото РЛ или за злоупотреба поради извършване на същите дейности, но от друго/и ДЗЛ. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения на приходните органи в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/2011, фактът, че ДЗЛ не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено СЕС по цитираните по-горе съединени дела №С-80/2011 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/2013 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл.
Без значение за правото на приспадане на данъчен кредит е изследване на доставките, извършвани от предходни на прекия доставчик лица. Преценката дали са изпълнени предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит за получателя се прави само по конкретната пряка доставка.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Престъпления против стопанството, Укриване и неплащане на данъчни задължения
Въпроси
Пречка ли е за прилагане на абсолютната давност обстоятелството, че тя се прилага за първи път в касационното производство?
Какви са последиците от изтичането на давностния срок за наказателното преследване и как съдът следва да процедира в тази ситуация?
Отговори
Не съществува пречка абсолютната давност за първи път да се приложи в касационното производство, при положение че е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 НК до постановяване на касационното решение.
Абсолютната давност има материалноправен характер. С изтичането й, се погасява правото на държавата по материалноправното правоотношение. За това и в такъв случай, наказателното преследване се изключва, не може да започне, или ако е стартирало, то се прекратява.
За настъпването на погасяващите наказателната отговорност основания съдът следи служебно и е длъжен да прекрати наказателното производство, освен ако подсъдимият направи искане производството да продължи. Единствено той е оправомощен от закона да поиска производството да не се прекратява, а да продължи като съдът се произнася с присъда, респ. с решение, в противен случай, съдът прекратява наказателното производство.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат