Dictum – Pro Bono – 27 май 2025 г.

При безспорно установеното, че М. К. е осигурено лице, да се твърди, че тя е полагала труд, тъй като не е освободена от управленска и представителна функция на ответното дружество, без да се сочи какви трудови дейности е извършвала, не може и не е основание за промяна на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Няма нормативно задължение за лице, което е собственик на капитала на еднолично търговско дружество, той и управител и представляващ, по време на временна нетрудоспособност за която получава обезщетение като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, и отговарящо на изискванията по чл. 48 КСО да променя управлението и представителството за да се изпълни фикцията на административния орган, че отсъствието на промени в регистърния статус на търговеца, налага да се приеме, че през относимия период той получава възнаграждение и упражнява трудова дейност.

В КСО и подзаконовите нормативни актове не е предвидено изискване прекъсването на трудовата дейност на вписаните в ТРРЮЛНЦ управители и/или прокуристи за периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете да се доказва чрез заличаването им в ТРРЮЛНЦ като такива и вписването на нов управител или прокурист. На първо място, административният съд е посочил липсата на законово задължение за такива действия от страна на управителя на търговското дружество и на следващо, че правните действия на касационният жалбоподател не са обосновани от упражнявана трудова дейност от К. и в качеството й на управител на ответното търговско дружество. Обратно на безспорното, че последната в пълен обем се ползва от получаването на обезщетение за социалните рискове, за които е била осигурена, касационен жалбоподател приема, че следва да се коригират подадени данни от декларацията по чл. 5, ал. 4 КСО. Издадените в тази връзка задължителни предписания са незаконосъобразни, а с потвърждаването им административният орган е издал и незаконосъобразно решение, което правилно и законосъобразно е отменено от административния съд.

С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съпоставяйки безспорните и доказани факти, ценени като приети от съда доказателства към релевантната правна уредба, по делото не се установява да е нарушена цитираната правна норма.