Dictum – Pro Bono – 23 май 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Владение, Граждански процес, Допустимост
Въпрос
Допустимо ли е въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствената част, в която са изложени фактически твърдения за придобито право на собственост върху реални части от спорния поземлен имот /два поземлени имота, включени в новообразувания поземлен имот/ и формулирания петитум за признаване права върху идеални части от този поземлен имот?
Отговор
Въззивното решение като постановено по нередовна искова молба е недопустимо. Исковата молба съдържа противоречие между обстоятелствената част, в която са изложени фактически твърдения за придобито право на собственост върху реални части от спорния ПИ /два поземлени имота, включени в новообразувания ПИ/, а искането, формулирано в петитума, е за признаване права върху идеални части от целия поземлен имот.
Въззивният съд в изпълнение задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК за служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, е следвало да констатира тази нередовност и на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК да даде срок за отстраняването, й което не е сторено. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е приел наличието на противоречие в исковата молба и е прекратил производството, приемайки че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, като определението му е било отменено от въззивния съд, не освобождава въззивния съд, сезиран с въззивна жалба против постановеното по делото решение, от задължението му да извърши проверка за съответствие на исковата молба с чл. 127, ал. 1 ГПК и да предприеме дължимите се процесуални действия. Като не е сторил това въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Миграция, бежанци и убежище
Въпрос
Може ли извършената след напускане на държавата по произход дейност или изразено мнение да се приеме като основание за предоставяне на бежански статут, ако няма доказателства за реална опасност от преследване?
Отговор
Опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ.
Основателността на опасенията от преследване се определят не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация и при установяването им следва да се вземат предвид както субективния, така и обективния елемент.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Имат ли значение беседи и разговори, провеждани от полицейски служители по ЗМВР, в наказателното производство?
Трябва ли протоколът за доброволно предаване да се подчинява на изискванията на чл. 128 и сл. НПК?
Отговори
Протоколът за доброволно предаване не е писмено доказателствено средство, а писмено доказателство, носещо белезите на своеобразна разписка. По него се предават определени вещи, които имат причастност към наказателно производство и по този начин се приобщават към ценимите по делото доказателствени материали. Тъй като не е сред лимитативния брой доказателствени средства, залегнали в процесуалния закон, протоколът за доброволно предаване не е нужно да се подчинява на изискванията на чл. 128 и сл. НПК.
Беседи, разговори в писмена и устна форма, провеждани от полицейски служители по ЗМВР, могат да имат само оперативно значение с оглед разработване на хипотези и проверка на същите. Но те нямат никаква процесуална стойност и направените изявления от лицата, пред които това е станало, не могат да бъдат включени в годния за ценене доказателствен материал.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат