Dictum – Pro Bono – 19 май 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Несъстоятелност, Търговски сделки, Търговско право
Въпрос
Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?
Отговор
Търговският закон след изменението и допълнението му със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 66/2023 г., в сила от 05.08.2023 г., предвижда забрана да бъдат спирани на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производства по несъстоятелност, вече спирани на същото основание, освен в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ. При наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 1 ТЗ – когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ при дадени изрични нови указания от съда по несъстоятелността с указани последици от невнасянето им, в хипотезата на вече постановявано спиране на производството на същото основание, съдът следва на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ да постанови решение за прекратяване на производство по несъстоятелност и за заличаване на длъжника от търговския регистър при съответно спазване на изискванията на ал. 6 на чл. 632 ТЗ.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Допустимо ли е изземване на правомощия по възлагане на ревизия при преназначаване на органа по приходите на друга длъжност в рамките на същата териториална дирекция на НАП?
Води ли преназначаването на орган по приходите на длъжност заместник-директор в същата ТД на НАП до отпадане на неговата материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК?
Издаден ли е ревизионният акт от надлежно компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК при положение, че възложителят на ревизията не е участвал реално в ревизионното производство?
Отговори
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, в приложимата редакция - ДВ, бр. 105/11.12.2020 г. в сила от 01.01.2021 г., предвижда изземване на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. При наличие на посочените хипотези или на една от тях, може да се възложат правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.
В случая, изземването по чл. 7, ал. 3 ДОПК е извършено с решение на Директора на ТД на НАП - София, който е материално компетентен да възложи посоченото правомощие на друг орган по приходите, но само при наличието на основание за упражняване на това му правомощие.
Според мотивите на Тълкувателно решение №5/22.06.2015 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен съд по тълк. д. №4/2014 г. Органът по приходите разполага с материална компетентност в териториалния й обхват, придобита по нормативен път по силата на чл. 12 и чл. 7, ал. 1 ДОПК. Същата е първична, а с акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от кодекса, териториалният директор упражнява организационно - управленско правомощие, чрез което към основната материална компетентност на органа по приходите се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляря на правомощието за издаване на заповед за възлагане. Това разбиране на колегиите на ВАС е застъпено отново в мотивите на Тълкувателно решение №5/13.12.2016 г. по тълк. д. №10/2016 г., съгласно които "материалната компетентност за издаване на ревизионния акт по отношение на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизията, произтича по силата на закона - чл. 119, ал. 2 ДОПК, а не по силата на заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК".
В този аспект релевантна за дължимата преценка е разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗНАП, който определя като органи по приходите: изпълнителният директор и неговите заместници; териториалните директори и техните заместници; главните директори на главните дирекции, директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори; служителите, заемащи длъжност държавен експерт по приходите, държавен инспектор по приходите, главен експерт по приходите, "старши експерт по приходите, експерт по приходите, главен инспектор по приходите, "старши инспектор по приходите и "инспектор по приходите.
Цитираната норма сочи, че длъжностните нива в НАП не са обвързани с функцията на орган по приходите, поради което промяната в длъжността и то в рамките на същата териториална дирекция не води до отпадане на компетентността на органа по приходите. Както ДОПК, така и ЗНАП, не регламентират компетентност по степен за възложителя на ревизията, поради което с назначаването му на друга длъжност в същата дирекция не отпада нито материалната, нито териториалната му компетентност на орган по приходите. В понятието "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения" по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК не попада промяната в длъжността или преназначаване от една длъжност на друга в рамките на приходната администрация, когато липсват доказателства, че лицето е загубило качеството си на орган по приходите.
Друго заключение не следва от настоящата редакция на чл. 7, ал. 3 ДОПК (ДВ бр. 105/2020 г.), тъй като с нея е предвидено промяната на длъжността да е такава, че да води до отпадане на компетентността по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Същата, по своето лексикално значение не е различна, а идентична с предоставената ДОПК материална компетентност на органите по приходите, а това сочи, че основание за изземване е единствено отпадането на първичната материална и териториална компетентност на съответния орган. Логическото тълкуване на чл. 7, ал. 3 ДОПК изключва възможността да се приеме, че с отпадането на процесуално правомощие, възникващо по силата на организационно - управленски акт, какъвто е заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, отпада и компетентността по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, а от там, че е налице невъзможност, произтичаща от промяна на длъжността. Такава невъзможност ще е налице само ако съответното длъжностно лице загуби качеството си на орган по приходите или промени длъжността си чрез преместване в друга териториална дирекция, но не и при преназначаването му на друга длъжност в рамките на същата администрация.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Умишлено неизпълнение на парично задължение
Въпрос
Следва ли да се отмени първоинстанционната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на първостепенния съд поради съществено процесуално нарушение, изразило се в незаконосъобразното конституиране в качеството на частен обвинител?
Отговор
Съгласно нормата на чл. 249, ал. 3 НПК, отказът на съда по чл. 248, ал. 2 НПК да допусне частен обвинител подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора НПК. Видно от разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НПК, когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.
От момента на конституирането на частен обвинител, за него възникват всички визирани в закона процесуални права, включително и правото да обжалва постановения първоинстанционен акт, ако с него са били накърнени негови права и законни интереси /чл. 79 НПК/. Ето защо същият е имал право на въззивна жалба, поради което и преценката на окръжния съд, че тя е подадена от ненадлежна страна, е в противоречие със закона. От формална гледна точка иницииращият въззивното производство документ е бил допустим, доколкото е подаден от лице, имащо право на жалба. По тази причина контролираната инстанция не е следвало да я оставя без разглеждане и да прекратява съдебното производство. Точно обратното, въззивната жалба като редовно подадена, е следвало да се разгледа по същество.
При това положение за въззивният съд са съществували няколко възможности: да отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в незаконосъобразното конституиране в качеството на частен обвинител, като в посочената хипотеза е необходимо извършването на задълбочена преценка, дали участието в процеса на страна в повече, е довело до накърняване правата на подсъдимия, защото това не винаги е така. Правата на подсъдимия няма да бъдат накърнени, когато след формалното конституиране на частния обвинител, същият не е участвал в съдебното заседание, или макар да е участвал, не е представял и искал събирането на доказателства във вреда на подсъдимия, проявил е пасивност при събирането на доказателства по почин на съда или на другите страни в процеса, не е участвал в пледоариите, не е поддържал обвинението, наред с прокурора и пр. Процесуалните действия на частния обвинител в хода на съдебното заседание подлежат на комплексна преценка, която въззивната инстанция следва да извърши, за да направи извод, че неправилното му конституиране е довело до утежняване положението на подсъдимото лице. В случай, че този извод е отрицателен, за въззивната инстанция съществува възможност да не отменя присъдата на това основание, а единствено да констатира в мотивите на съдебния си акт допуснатото от районния съд нарушение, което в тази хипотеза, не би се оказало съществено, понеже не е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат