Dictum – Pro Bono – 13 май 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Наследствено право, Правен интерес
Въпрос
При успешно проведен от кредитор иск с правно основание чл. 56 ЗН, налице ли е правен интерес за кредитора от предявяване на иск за установяване, че конкретно имущество е част от наследството, в хипотезата като настоящата, при която в хода на висящото производство по чл. 56 ЗН, останалите наследници са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по отношение на част от имуществото по наследство, давност и отказ от наследство?
Отговор
Според константната съдебна практика, искът по чл. 56 ЗН е конститутивен, съответстващ на потестативното право на кредитора на наследника да иска унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществата на наследника. Представлява развитие на идеята на чл. 133 ЗЗД и е частен случай на общия П. иск по чл. 135 ЗЗД, но за разлика от него в чл. 56 ЗН субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква. Унищожаването на отказа е относително - само по отношение на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му, в негова тежест е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора въпреки отказа. То следва да е такова, че от него кредиторът да може да се удовлетвори. На база сходството между двата правни института и предвиденото в разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, че недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, следва да се приеме, че и при двата иска вписването на исковата молба има не само оповестително, но и защитно действие, така че договорите за придобиване на вещни права от трети лица след вписване на исковата молба не могат да се противопоставят на кредитора.
С искът по чл. 56 ЗН кредиторът претендира правна промяна /унищожението на отказ от наследство/ с оглед възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си върху имущество от наследството. Именно затова наложената в този процес обезпечителна мярка възбрана защитава правата му спрямо разпореждания, извършени от лицата, които се ползват от отказа от наследство - това са другите наследници, които са призовани към наследяване или чийто дялове се уголемяват вследствие на отказа /чл. 53 ЗН/.
От тълкуването на израза доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника, съдържащ се в чл. 56, ал. 1 ЗН следва, че предпоставка за искането е невъзможност вземането на кредитора да бъде удовлетворено от личното имущество на наследника. Преценката за наличието на тази предпоставка налага съпоставяне между стойностите на имуществото на длъжника-наследник и на задължението му към кредитора. Следователно в производството по чл. 56 ЗН съдът не изследва какво се включва в наследството, а само имуществото на отказалия се от него наследник.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какви са правните изисквания за придобиване на качеството „осигурено лице“ по смисъла на Кодекса за социално осигуряване?
Как се определя недобросъвестността при получаване на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване?
Отговори
Легална дефиниция за понятието "осигурено лице е дадена в пар. 1, ал. 1, т. 3 КСО (бр. 98/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.
На основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното субективно отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Единствено наличието на валидно трудово правоотношение, каквото твърди касаторът, не може да обоснове, че сумите са получени добросъвестно.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпроси
Необходимо ли е деецът да е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, за да се квалифицира едно деяние като случайно?
Какъв е обективният критерий при преценката за непредвидимост на общественоопасните последици?
Какви са задълженията на водача при избора на скорост съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП и как те се отнасят към определянето на едно ПТП като случайно деяние?
Отговори
В съдебната си практика ВКС тълкува разпоредбата на чл. 15 НК в смисъл, че за да се квалифицира едно деяние като случайно, е необходимо да са налице две предпоставки, които са алтернативно дадени. На първо място – деецът да не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Последното означава, че не е имало задължение за лицето да предвиди, че неговото действие или бездействие може да доведе до съответния вредоносен резултат. Втората предпоставка е деецът да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Това означава, че дори и при полагане на дължимата грижа и внимание, лицето обективно не е имало възможност да узнае или да предположи, че ще настъпят тези последици. В контекста на горното е необходимо да се отбележи, че константната съдебна практика акцентира върху обективния критерий при преценката за непредвидимост на общественоопасните последици. Не е достатъчно деецът субективно да не е предвиждал последиците, а трябва обективно, при конкретните обстоятелства, да е било невъзможно или крайно малко вероятно те да настъпят. Именно поради тази причина не следва да се смесват случайното деяние и небрежността, тъй като при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици, но не го е направил поради немарливост или небрежност. При случайното деяние липсва тази възможност.
За да се квалифицира едно ПТП като случайно деяние, трябва да е налице непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не е резултат от виновно поведение на водача. Например, внезапно и неочаквано появяване на пешеходец на неосветено място, при спазване на всички правила за движение от страна на водача, може да бъде квалифицирано като случайно деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът е длъжен да избира скоростта според съответните фактори, които усложняват пътната обстановка, за да може да спре както е и в случая. Не може да се приеме наличието на случайно деяние когато водачът не е изпълнил горепосоченото свое задължение и поради несъобразена скорост сам се е поставил в невъзможност да предотврати общественоопасните последици.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат