Dictum – Pro Bono – 12 май 2025 г.

Издаването на разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 9а ЗВПНРБГЕСЧТС дава право на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение да поиска издаване на разрешение за пребиваване за гражданин на трети страни.

Необходимо е да се представят доказателства за това, че сключеният в Република Турция брак е бил надлежно регистриран в регистрите по гражданско състояние на Р. Румъния, т. е. признат от националните органи на гражданина на Европейския съюз. Подобно изискване изхожда и е обосновано от необходимостта за проверка за многобрачие, насилствено принуждаване за сключването му или несъответствие на брака с други императивни норми на националното законодателство, както и на норми на ЕС с примат над националното право. В тази връзка, съгласно разпоредбата на Глава III, чл. 44, ал. 4 Закон No. 119 от 16 октомври 1996 г. относно документите за гражданско състояние, (Legea nr. 119/1996 privind actele de stare civilă) в редакцията му от 29 април 2022г. всеки румънският гражданин е длъжен в срок от 6 месеца от регистрирането в чужбина на промени в гражданското си състояние или в името си, да поиска лично или чрез пълномощник със специално пълномощно вписването на тези промени в румънските регистри за гражданско състояние. Касае се за задължение, което в конкретния случай не се удостоверява да е изпълнено. За пълнота на изложението следва да бъде уточнено, че не се касае за изискване за установяване на самия касатор в страната по произход на съпругата му, т. е. за уседналост в посочената държава, а единствено за отразяване на правнорелевантния факт на сключване на брака, т. е. не се изисква принудително упражняване правото на свободно движение като предпоставка, предхождаща регистрацията и издаването на търсения документ.

Tова изискване, както и самата проверка на верността на обстоятелствата, обуславящи издаване на заявеното разрешение за продължително пребиваване е в съответствие и в изпълнение на Директива 2004/38/ЕО на Европейския Парламент и на съвета от 29 април 2004г. (Директивата) и по-конкретно на разпоредбата на чл. 3, пар.2, б. б, според която приемащата държава–членка извършва подробен преглед на личните обстоятелства и аргументира всеки отказ на разрешение за влизане или пребиваване на тези лица. Цел на процедурата за извършване на подробен преглед е откриване и избягване злоупотребата с така предоставеното основно право на движение и установяване в друга държава членка на лица неотговарящи на условията и ползващи измами с цел придобиване право на пребиваване на територията на ЕС. В тази връзка националната ни уредба транспонира изцяло разпоредбата на чл. 35 от цитираната Директива, според която Държавите–членки могат да приемат необходимите мерки за отказване, прекратяване или отнемане на някое от правата, предоставени с Директивата, в случаи на злоупотреба с права или измама, като фиктивните бракове например. Съгласно самата директива, всички такива мерки са съразмерни. Т. е. постановеният отказ е в изпълнение на общностното право с примат над националното. В настоящия случай е спазено и изискването проведената процедура да бъде обект на процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 на Директивата. В конкретния случай националното ни законодателство изцяло е транспонирало предвидените гаранции по съобщаване на отказа, предоставяне на възможност за оспорването му по съдебен ред, както и такива за доброволното изпълнение на акта. Наред с това, следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че оспореният адм. акт не влияе пряко на възможността на двамата съпрузи да упражняват правото на съвместно съжителство в държавите си по произход. Когато се касае за упражняването му в друга държава членка обаче примат има правото на ЕС.

Не може да има позоваване на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека по повод личните отношения на лицето и съпругата му, тъй като същите се установяват да са формални, неистински и преправени, т. е. не са изпълнени с влаганото Конвенцията съдържание в понятието семеен живот към момента на заявяване на исканата регистрация. По-късни промени, настъпили във фактическите отношения между двамата следва да бъдат преценявани при последващо заявление.