Dictum – Pro Bono – 12 май 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въззивно производство, Граждански процес, Наследствено право, Нотариални производства
Въпрос
Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС относно тълкуването и прилагането на закона (материален и процесуален), включително за това кои процесуални действия той е длъжен да извърши?
Отговор
Указанията по приложението на закона (както на материалния, така и на процесуалния), дадени от ВКС в отменително решение, са задължителни за въззивния съд. Такъв е смисълът както на разпоредбата на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от отменения ГПК, така и на разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от действащия ГПК. Не е допустимо при новото разглеждане въззивният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция, да не се съобрази с дадените от последната указания за тълкуването както на материалния, така и на процесуалния закон. Това процесуално изискване е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното й тълкуване на закона. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. Задължителните указания на ВКС се отнасят и до изразеното в отменителното решение по чл. 290 ГПК становище относно материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който във въззивното решение покрива някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК, и е довело до допускане на касационното обжалване.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Миграция, бежанци и убежище
Въпроси
Какви са доказателствените изисквания и критерии за установяване на наличие на „действителна семейна връзка“ при оценка на искане за продължително пребиваване на основание чл. 9а ЗВПНРБГЕСЧТС?
Как се прилагат разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и чл. 35 от нея в случаи на съмнение за фиктивен брак, сключен с цел заобикаляне на законовите норми за свободно движение в ЕС?
Необходимо ли е сключеният в чужбина брак да бъде надлежно регистриран в националните регистри на държавата-членка, чийто гражданин е единият съпруг, за да породи правни последици по отношение на правото на пребиваване на другия съпруг?
Отговори
Издаването на разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 9а ЗВПНРБГЕСЧТС дава право на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение да поиска издаване на разрешение за пребиваване за гражданин на трети страни.
Необходимо е да се представят доказателства за това, че сключеният в Република Турция брак е бил надлежно регистриран в регистрите по гражданско състояние на Р. Румъния, т. е. признат от националните органи на гражданина на Европейския съюз. Подобно изискване изхожда и е обосновано от необходимостта за проверка за многобрачие, насилствено принуждаване за сключването му или несъответствие на брака с други императивни норми на националното законодателство, както и на норми на ЕС с примат над националното право. В тази връзка, съгласно разпоредбата на Глава III, чл. 44, ал. 4 Закон No. 119 от 16 октомври 1996 г. относно документите за гражданско състояние, (Legea nr. 119/1996 privind actele de stare civilă) в редакцията му от 29 април 2022г. всеки румънският гражданин е длъжен в срок от 6 месеца от регистрирането в чужбина на промени в гражданското си състояние или в името си, да поиска лично или чрез пълномощник със специално пълномощно вписването на тези промени в румънските регистри за гражданско състояние. Касае се за задължение, което в конкретния случай не се удостоверява да е изпълнено. За пълнота на изложението следва да бъде уточнено, че не се касае за изискване за установяване на самия касатор в страната по произход на съпругата му, т. е. за уседналост в посочената държава, а единствено за отразяване на правнорелевантния факт на сключване на брака, т. е. не се изисква принудително упражняване правото на свободно движение като предпоставка, предхождаща регистрацията и издаването на търсения документ.
Tова изискване, както и самата проверка на верността на обстоятелствата, обуславящи издаване на заявеното разрешение за продължително пребиваване е в съответствие и в изпълнение на Директива 2004/38/ЕО на Европейския Парламент и на съвета от 29 април 2004г. (Директивата) и по-конкретно на разпоредбата на чл. 3, пар.2, б. б, според която приемащата държава–членка извършва подробен преглед на личните обстоятелства и аргументира всеки отказ на разрешение за влизане или пребиваване на тези лица. Цел на процедурата за извършване на подробен преглед е откриване и избягване злоупотребата с така предоставеното основно право на движение и установяване в друга държава членка на лица неотговарящи на условията и ползващи измами с цел придобиване право на пребиваване на територията на ЕС. В тази връзка националната ни уредба транспонира изцяло разпоредбата на чл. 35 от цитираната Директива, според която Държавите–членки могат да приемат необходимите мерки за отказване, прекратяване или отнемане на някое от правата, предоставени с Директивата, в случаи на злоупотреба с права или измама, като фиктивните бракове например. Съгласно самата директива, всички такива мерки са съразмерни. Т. е. постановеният отказ е в изпълнение на общностното право с примат над националното. В настоящия случай е спазено и изискването проведената процедура да бъде обект на процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 на Директивата. В конкретния случай националното ни законодателство изцяло е транспонирало предвидените гаранции по съобщаване на отказа, предоставяне на възможност за оспорването му по съдебен ред, както и такива за доброволното изпълнение на акта. Наред с това, следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че оспореният адм. акт не влияе пряко на възможността на двамата съпрузи да упражняват правото на съвместно съжителство в държавите си по произход. Когато се касае за упражняването му в друга държава членка обаче примат има правото на ЕС.
Не може да има позоваване на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека по повод личните отношения на лицето и съпругата му, тъй като същите се установяват да са формални, неистински и преправени, т. е. не са изпълнени с влаганото Конвенцията съдържание в понятието семеен живот към момента на заявяване на исканата регистрация. По-късни промени, настъпили във фактическите отношения между двамата следва да бъдат преценявани при последващо заявление.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Пране на пари, Пране на пари, приготовление и сдружаване, Престъпления против стопанството
Въпроси
Има ли значение за съставите по чл. 253 НК дали наказателната отговорност за предикатното престъпление е реализирана?
Има ли правно значение за съставите по чл. 253 НК, когато впоследствие предикатната дейност е декриминализирана в държавата, в която е била реализирана?
Необходимо ли е предикатната дейност да бъде индивидуализирана в детайли при доказване на престъпление по чл. 253 НК?
Отговори
От гледище на съставите по чл. 253 НК е без значение дали наказателната отговорност за предикатното престъпление е реализирана. За посочените състави е без правно значение, когато впоследствие предикатната дейност е декриминализирана в държавата, в която е била реализирана. Принципно, за обективната съставомерност по чл. 253 НК е без значение дали предикатното деяние въобще е криминализирано в държавата, в която е извършено. Достатъчно е то да осъществява признаците на състав на престъпление по българския Наказателен кодекс (или на друго общественоопасно деяние), за да бъде елемент от обективната страна на съставите по чл. 253 НК. Предикатната дейност е признак от обективната страна на престъпленията по чл. 253, ал. 1 и ал. 2 НК, а не е елемент от изпълнителното деяние.
Престъплението по чл. 253 е вторично. Като форма на последваща престъпна дейност, то не би могло да съществува, ако липсва предходна общественоопасна дейност, представляваща престъпление или друго общественоопасно деяние и на второ място, ако липсва генерирано чрез тази дейност имущество, по отношение на което да са предприети действия за прикриване на незаконния му произход и за включването му в стопанския оборот като такова с легален източник.
При доказването на престъпление по чл. 253 НК е ненужно предикатната дейност да бъде индивидуализирана в детайли. Това обаче не изключва необходимостта от събиране на доказателства и излагане на факти, свързани с нея, които от една страна да позволят проверка за съответствието й със състав на престъпление или на друго общественоопасно деяние по българското законодателство, а от друга страна – да позволят заключение за знание у дееца относно неправомерния произход на имуществото, с което оперира и което се инкриминира като предмет на престъпление по чл. 253 НК.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат