Dictum – Pro Bono – 9 май 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Изпълнително производство
Въпроси
Каква е правната уредба на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител и кои органи могат да инициират дисциплинарно производство срещу съдебен изпълнител?
Има ли законова забрана сезиращият орган да оттегли искане за образуване на дисциплинарно производство преди решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Правната уредба на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител се съдържа в Глава четвърта Закона за частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗЧСИ, дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата. Това са сезиращите органи, като всеки от тях разполага с правото да направи своя собствена проверка и да прецени дали са налице признаците на осъществено дисциплинарно нарушение, респективно да поиска образуване на дисциплинарно производство. Следователно законът предоставя възможност на съответния компетентен орган сам да прецени необходимостта от ангажиране на дисциплинарната отговорност на даден съдебен изпълнител. Липсва законова забрана същият този орган до влизане в сила на решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ да може валидно да оттегли своето искане, респ. решение за образуване на дисциплинарно производство. Това произтича от характера на акта за образуване на дисциплинарно производство. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, че решението за образуване на дисциплинарното производство не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не засяга пряко и непосредствено правната сфера на неговия адресат. Въпросите, които са предоставени за разрешаване на сезиращия орган са относими към условията за възникване на дисциплинарната отговорност, но те нямат отношение към правилността на решението на Дисциплинарната комисия. Този акт не подлежи на самостоятелно обжалване.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Какви са необходимите доказателства за установяване на реално извършена вътреобщностна доставка, която подлежи на освобождаване от облагане с ДДС?
Какво е значението и доказателствената стойност на представените международни товарителници и писмени потвърждения на получателите относно транспортирането и получаването на стоката?
Как следва да бъде установена добросъвестността на доставчика при прилагане на нулева ставка на ДДС за вътреобщностна доставка, особено при наличие на съмнения относно фактическото извършване на доставката и свързаността на участващите лица?
Отговори
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение по делото „Teleos“ и др., точка 42, решение по делото „Twoh International“, решение по делото R., точка 41 и решение от 16 декември 2010 г. по дело „Euro Tyre Holding“, C-430/2009, точка 29). За да се признае една сделка като вътреобщностна доставка на стоки на регистрирано по ДДС лице и да се приеме като освободена ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правото за разпореждане със съответната стока - условие, присъщо за всяка доставка на стоки и следователно недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на доставката; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото лице да е данъчнозадължено лице.
Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки - решение по дело Teleos и др., точка 70, с уточнението, че продавачът е доказал, че добросъвестно е предприел мерките, които разумно биха могли да се изискват от него, за да се увери от купувача, че стоката, предмет на операцията, ще бъде обект на крайно и трайно потребление в държавата членка по местоназначение.
На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка.
В тежест на лицето, което се позовава на ВОД, е доказването на факта за освобождаване на доставките с нулева ставка. В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката от продавача, или от получателя на доставката, или за тяхна сметка до държава членка, която не е държавата членка, от която се изпращат или превозват стоките. (решение от 27.09.2007г. по дело С-409/04, Teleos, т. 27).
Пак от посочената практика следва, че за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията на ВОД, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки.
В процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка е транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени на територията на друга държава членка, защото транспортът е за сметка на получателя – чл. 53, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС.
Съгласно чл. 5 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR или Конвенцията), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По делото са представени първи екземпляри на процесните товарителници, в които са налице подписи и печати на получателите. Точно по тази причина и в приетото в първоинстанционния процес заключение на вещо лице експертът е приел, че представените товарителници не доказват извършен транспорт. Правилно съдът, на когото (а не на експерта) тежи отговорността по преценка на доказателства, е приел, че макар и частни документи международните товарителници могат да бъдат кредитирани, но при обсъждането им с всички събрани по делото доказателства. Такова именно обсъждане съдът не е направил. Няма логично обяснение защо при изпращането на стоката екземплярът на товарителницата, оставен на изпращача, съдържа подпис и печат на намиращия се в друга държава получател. Съдът не е и поискал такова обяснение като се е задоволил само да заключи в мотивите си, че въпросните подписи не правят товарителниците негодни доказателства. Същото се отнася и за обсъждането на доказателствата във връзка с фактурата с получател „Тrade Two Mon I.K.E.“ Съгласно представените транспортен документ и писмено потвърждение на получателя, стоката е получена на 11.09.2021г., което противоречи на установеното в ревизионното производство, че записаните в документите превозни средства - влекач и ремарке са преминали ГКПП Кулата на 12.09.2021г. Относно това противоречие липсват мотиви в съдебния акт - налице е само констатация, че то не обосновава извод за липса на ВОД.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Предумишлено убийство, Престъпления против личността, Убийство
Въпроси
От суверенната преценка на прокурора ли зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления?
Подлежи ли на предварителен или последващ съдебен контрол в досъдебната фаза преценката на прокурора, включително и за това дали към момента на новото привличане са налице достатъчно доказателства?
Отговори
Съдът не е обвързан в аналитичната си дейност от задължение винаги и при всякакви обстоятелства да дава вяра на коментираното доказателствено средство. Възприемането на подобна теза би означавало на обясненията на подсъдимия да се придаде формална доказателствена сила в нарушение на забраната на чл. 14, ал. 2 НПК, още повече, че те поначало имат двойствена природа – освен доказателствено средство те са и средство за защита.
Според Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 5 юни 2018 год. по дело С-612/2015 год., правото на Съюза и по-специално чл. 7, пар.. 3 Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство допуска да бъде предоставен достъп до материалите по делото и след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди да започне разглеждането на обвинението по същество и преди началото на пренията пред него.
Възражението, отнасящо се до привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 НПК (л. 53, т. 1 ДП), не държи сметка за редица принципни положения в регламентацията на досъдебното производство и правомощията на прокурора, който освен че осъществява ръководство и надзор в подготвителната фаза на наказателния процес (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК) е и единственият овластен от чл. 127, т. 3 Конституцията и чл. 46, ал. 1 НПК да повдигне обвинение за престъпление от общ характер. Наред с това чл. 225 НПК предоставя на разследващите правомощието да извършат ново привличане на обвиняемия след уведомяване на наблюдаващия прокурор, когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица. От изложеното следва, че единствено от суверенната преценка на прокурора зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления. Тази преценка не е поставена в зависимост от това за какво посегателство е образувано досъдебното производство. Тя не подлежи на предварителен или последващ съдебен контрол в досъдебната фаза, включително и за това дали към момента на новото привличане са налице достатъчно доказателства. Дали обвинението е доказано по несъмнен начин и дали предложената от прокурора правна квалификация на деянието е съответна на закона и на установените факти са въпроси по същество, които се решават в рамките на съдебното производство с присъдата.
Възражението, отнасящо се до привличането на подсъдимия в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 НПК (л. 53, т. 1 ДП), не държи сметка за редица принципни положения в регламентацията на досъдебното производство и правомощията на прокурора, който освен че осъществява ръководство и надзор в подготвителната фаза на наказателния процес (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК) е и единственият овластен от чл. 127, т. 3 Конституцията и чл. 46, ал. 1 НПК да повдигне обвинение за престъпление от общ характер. Наред с това чл. 225 НПК предоставя на разследващите правомощието да извършат ново привличане на обвиняемия след уведомяване на наблюдаващия прокурор, когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица. От изложеното следва, че единствено от суверенната преценка на прокурора зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления. Тази преценка не е поставена в зависимост от това за какво посегателство е образувано досъдебното производство. Тя не подлежи на предварителен или последващ съдебен контрол в досъдебната фаза, включително и за това дали към момента на новото привличане са налице достатъчно доказателства. Дали обвинението е доказано по несъмнен начин и дали предложената от прокурора правна квалификация на деянието е съответна на закона и на установените факти са въпроси по същество, които се решават в рамките на съдебното производство с присъдата.
Правната доктрина и в съдебната практика обаче еднозначно утвърждават, че от съществено значение също така са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на въздействие върху пострадалия, броят и локализацията на нараняванията, използваните средства, както и разстоянието, от което се посяга на жертвата.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат