Dictum – Pro Bono – 9 май 2025 г.

Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение по делото „Teleos“ и др., точка 42, решение по делото „Twoh International“, решение по делото R., точка 41 и решение от 16 декември 2010 г. по дело „Euro Tyre Holding“, C-430/2009, точка 29). За да се признае една сделка като вътреобщностна доставка на стоки на регистрирано по ДДС лице и да се приеме като освободена ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правото за разпореждане със съответната стока - условие, присъщо за всяка доставка на стоки и следователно недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на доставката; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото лице да е данъчнозадължено лице.

Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки - решение по дело Teleos и др., точка 70, с уточнението, че продавачът е доказал, че добросъвестно е предприел мерките, които разумно биха могли да се изискват от него, за да се увери от купувача, че стоката, предмет на операцията, ще бъде обект на крайно и трайно потребление в държавата членка по местоназначение.

На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка.

В тежест на лицето, което се позовава на ВОД, е доказването на факта за освобождаване на доставките с нулева ставка. В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката от продавача, или от получателя на доставката, или за тяхна сметка до държава членка, която не е държавата членка, от която се изпращат или превозват стоките. (решение от 27.09.2007г. по дело С-409/04, Teleos, т. 27).

Пак от посочената практика следва, че за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията на ВОД, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки.

В процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка е транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени на територията на друга държава членка, защото транспортът е за сметка на получателя – чл. 53, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС.

Съгласно чл. 5 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR или Конвенцията), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По делото са представени първи екземпляри на процесните товарителници, в които са налице подписи и печати на получателите. Точно по тази причина и в приетото в първоинстанционния процес заключение на вещо лице експертът е приел, че представените товарителници не доказват извършен транспорт. Правилно съдът, на когото (а не на експерта) тежи отговорността по преценка на доказателства, е приел, че макар и частни документи международните товарителници могат да бъдат кредитирани, но при обсъждането им с всички събрани по делото доказателства. Такова именно обсъждане съдът не е направил. Няма логично обяснение защо при изпращането на стоката екземплярът на товарителницата, оставен на изпращача, съдържа подпис и печат на намиращия се в друга държава получател. Съдът не е и поискал такова обяснение като се е задоволил само да заключи в мотивите си, че въпросните подписи не правят товарителниците негодни доказателства. Същото се отнася и за обсъждането на доказателствата във връзка с фактурата с получател „Тrade Two Mon I.K.E.“ Съгласно представените транспортен документ и писмено потвърждение на получателя, стоката е получена на 11.09.2021г., което противоречи на установеното в ревизионното производство, че записаните в документите превозни средства - влекач и ремарке са преминали ГКПП Кулата на 12.09.2021г. Относно това противоречие липсват мотиви в съдебния акт - налице е само констатация, че то не обосновава извод за липса на ВОД.