Dictum – Pro Bono – 8 май 2025 г.

В националната и наднационална практика понятието безпристрастност“ е разглеждано в контекста на гарантираното от чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС комплексно право на справедлив съдебен процес и в частност на правото на ефективен достъп до независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. За да бъде изпълнено това изискване, съдът трябва да отговаря на субективния и обективен критерий за безпристрастност, въведен в практиката на ЕСПЧ по делата Киприану срещу Кипър, Пиерсак срещу Белгия, Хаушилд срещу Дания, Пулар срещу Обединеното кралство, Подовани срещу Италия и др. Първият критерий е свързан с реда и начина на правораздаване, който трябва да изключва положение, при което съдията да е изпълнявал различни решаващи функции в рамките на един и същ наказателен процес в друго процесуално качество или като редови участник в процеса, както и да е еднакво отдалечен от страните с оглед каквито и да било обвързаности от родство, приятелски отношения или семейно положение с някоя от страните. Вторият критерий е свързан с личното поведение на съдебния състав, което не трябва да повдига съмнение за действително пристрастие, а да бъде напълно непредубедено.

Хипотезите, при които въззивният съд се произнася с обратна присъда, респ. с решение, са изброени в чл. 336, респ. в чл. 337 НПК. Нова присъда въззивната инстанция издава, когато оправдава неправилно осъден от първоинстанционния съд подсъдим, осъжда неправилно оправдан подсъдим или прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление след неправилно извършена правна квалификация от долустоящата инстанция.

Според постановеното по преюдициално запитване на СпНС /закрит/ Решение на СЕС от 09.11.2023 г. по дело С-175/2022 г. Съгласно това решение член 6, параграф 4 Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която съдът, произнасящ се по съществото на наказателното обвинение, може да възприеме различна от първоначално възприетата от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние, без да информира своевременно обвиняемия за нея към момент и при условия, които биха му позволили да подготви ефективно защитата си, без значение дали новата квалификация би могла да доведе до определянето на по-тежко наказание от предвиденото за престъплението, в което първоначално е било обвинено лицето.
Изменението на правната квалификация на деянието от страна на съда би могло да има определящо отражение върху упражняването на правото на защита и върху справедливостта на производството по смисъла на Директива 2012/2013, само когото новото престъпление има нови съставомерни признаци, по които обвиняемият не е имал възможност да представи доводите си – хипотеза, която настоящият случай не покрива.

Правото на справедлив процес не задължава националния съд да назначи непременно по искане на защитата конкретна експертиза или да уважи едно или друго нейно доказателствено искане. Отказът за събиране на нови доказателства или на способ за тяхната проверка не може да се смята несправедлив сам по себе си, щом като категоричността и обективността на останалите събрани доказателствени източници позволява да се направи еднозначен извод, че обективната истина е била разкрита.